Младият фотограф Генади Дочев представя „Видимо, но забравено”Изложбата е вдъхновена от живописната природа в долина в Румъния

Изложбата е вдъхновена от живописната природа в долина в Румъния

Кадър от долината Fundatura Ponorului
Снимки: Личен архив

Изложба от 20 фотографии на Генади Дочев се открива на 16 февруари в галерия „Серякова къща” в Троян. Изложбата се нарича „Видимо, но забравено”, а стартът ще бъде даден в 18.00 часа.

Генади Дочев e роден на 27.09.1991 г. в Троян. Завършва средното си образование в СХУПИ "Проф. Венко Колев", специалност рекламна графика. През 2014-а завършва бакалавър изящни изкуства – стенопис, във Великотърновски университет "Св.св. Кирил и Методий". Основната му страст обаче е фотографията.

 До този момент е участвал в съвместни изложби с фотографии и живописни платна в "АРТ Розалиада", "Пролетен салон" към СБХ във Велико Търново, и общи изложби на троянските художници.

Има една първа награда за фотография в английския фирмен конкурс " Дивият животински свят".

Младият автор разказва за творческите си търсения: „Фотоапаратът е начин да изразя емоциите си, определено снимането е моята голяма страст. Обичам да снимам всичко, което ми харесва и въздейства, но любимият ми жанр е пейзажната фотография. Имах идея да заснема нещо, което в даден момент ще бъде забравено с еволюцията на света, а именно място, където хората са далеко от материалното, далеко от градската среда, откъснати от всичко онова, което завладява света, от технологиите… Обиколих България с надеждата все още да е останало такова място, но все имаше нещо, което пречеше да уловя магията на този живот. Идеята си остана в главата ми независимо, че до някаква степен се обезнадеждих. Не след дълго, съвсем случайно разглеждайки снимки от Карпатите в Румъния, попаднах на интересни кадри от долината Fundatura Ponorului. Преди да разгледам цялата поредица от кадри - вече бях решил, че възможно най-скоро ще бъда там. И не след дълго отидох! Това беше място, където черпих вдъхновение от всичко! Място, в което връзката между хората и природата все още е жива, а битът и културата запазени, без намесата на съвременната архитектура и алчност. Там са забравили материалното и са приближени до изначалното – Природата.  Така се роди изложбата ми „Видимо, но забравено”.

 

Мариела Шошкова

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори