0
Тодор Билчев е възпитаник на Великотърновския университет със специалност „Българска филология“. Почти 35 години не сменя работното си място в Държавния архив, откъдето черпи творческо вдъхновение за част от стиховете и разказите си. Член е на Съюза на свободните писатели. Досега е издал 27 стихосбирки, публикувал е повече от 500 научни съобщения и близо 5000 научно-популярни статии в специализирани издания, местни и централни периодични издания и списания. Една от документалните му книги е преведена и издадена в Япония. Носител е на многобройни награди и отличия от национални и международни творчески форуми. Последната му награда е от приключилия наскоро конкурс „Поезия в Поморие“.
***
След по-малко от година Тодор Билчев ще отбележи своя 70-годишен юбилей. Независимо от завидния жизнен опит, той продължава да се радва като дете на всяко ново начало, да обича природата и никога да не забравя пасторалните картини от творчеството на любимия му Йовков. За него той сътвори и уникалния си пътепис „Красен или раждането на Духа”, който беше представен много успешно в Красен през месец юни тази година и предизвика голям възторг сред присъстващите. Негови постоянни спътници са ентусиазмът и положителните емоции.
***
- - Господин Билчев, правили ли сте си сметка колко отличия и награди сте печелили досега?
Трудно е да определя точния им брой. Но от 2015 година, когато започнах активно да се занимавам с творческо писане, съм участвал в много конкурси. Спечелените отличия за първо и второ място са най-малко 17, малко повече са наградите за останалите позиции.
- А кое от отличията Ви е най-скъпо и ценно?
Разбира се, че това е литературната награда „Русе“, която ми беше връчена миналата година от кмета Пенчо Милков. Тя наистина ми е най-скъпа. Печелил съм първо място и в международен конкурс в израелския град Бат Ям. Тази година спечелих първо място за поезия в Димитровград.
- В страната се провеждат много литературни конкурси. Как успявате да получите информация за тях?
С помощта на интернет и модерните технологии всичко вече е много лесно и достъпно. Регламентите се обявяват обикновено в края или в началото на всяка календарна година. Авторите сами избират в кои от проявите да участват. Може би затова имам толкова много стихотворения, защото за всеки конкурс подготвям отделни произведения. Те са съобразени с обявената тема. Никога не съм представял творби, които са били публикувани. Почти всички конкурси са със строго формулирани изисквания и статут.
- Откъде черпите творческо вдъхновение. Как се ражда творческата идея?
Повечето от авторите отговарят на този въпрос тривиално – вълнуват се от хора, събития, природни дадености. Аз също не изключвам тези важни предпоставки. Личното ми вдъхновение обаче идва от обикновения човек. Човекът с неговите проблеми. В повечето от случаите аз се поставям на мястото на човека. Представям моите възприятия за света, за обкръжаващата среда. Аз пиша постоянно – - когато вървя по улицата, в автобуса, в самолета, във влака. Често се събуждам през нощта и записвам това, което ми е минало през главата. Това е моето вдъхновение – винаги имам в себе си лист и химикал. Честно казано, напоследък влаковете са се превърнали в едно от любимите ми места за писане, защото в купетата има масички.
- А как се отприщи у Вас стихията да пишете?
Аз съм роден с поезията. Не случайно съм завършил и българска филология. Още от малък правих опити да творя, но не всичко е видяло „бял свят“. Голямото отприщване, за което ме питате, се случи през 2015 година. Дотогава се родиха много стихотворения, които вече съм почти забравил. Не съм ги записвал. Преди време във Вършец се срещнах с приятели от казармата. И в спомените ми изведнъж изплува стихотворение от тези години „Едно момче от изгрева поело, към залеза на дълъг път, остригана глава смирено свело, замислено за родния си кът…“ и т.н. Това стихотворение не съм го публикувал, но го помня, за разлика от много други. Преди десет години просто ми дойде времето, така е било предопределено. Във вестници и списания излязоха първите ми публикации. И така до ден днешен.
- Малко творци могат да се похвалят с продуктивност като Вашата – вече са издадени 27 стихосбирки. Това означава, че на година имате средно по три книги.
В началото на година излизаха по три, четири стихосбирки. Но в никакъв случай обемът не е най-важното нещо. Важното е какво казваш с тези стихотворения. Може да си написал милиони стихотворения, но в тях да не казваш нищо. В този случай просто няма смисъл.
- Кога изпитвате най-голямо удовлетворение от написаното?
Удовлетворението идва от това, че стиховете са ми като деца. Постоянно ги раждам и ги обичам. Поетът по принцип трябва да обича стиховете си, но трябва да работи върху тях. Не е достатъчно само да го напишеш и да го хвърлиш в печатницата. С течение на годините разбрах много тънкости от „занаята“. Всичко друго е дарба и при мен идва отгоре.
- От тези 27 стихосбирки имате ли любимо стихотворение, защото казахте, че всички са Ви като свидни рожби?
Може би трябва да перифразираме въпроса и да говорим за любима книга. Първата и последната любов в живота винаги остават най-запомнящи се. Така е и с книгите. Винаги ще помня първата ми стихосбирка „Есенна жътва“ и най-новата „Десет стъпала към светлината“. Естествено е, че и в останалите книги имам стихове, които обичам, но не ги помня наизуст.
- Има една народна мъдрост, че музикант къща не храни, а поет храни ли къща?
Категорично не. Особено както е при мен, че всички книги издавам сам и със собствени средства. Аз не продавам стихосбирките си, а ги подарявам на приятели и познати. Аз винаги съм „вътре с двата крака“, но това ми доставя удоволствие. В повечето от конкурсите, които печеля, наградите нямат финансово изражение. В случаите, в които има пари, оценяването се опорочава. И тази година, при връчването на Славейковата награда станаха големи разправии, защото наградният фонд е 2500 лева.
- Може би повечето от читателите не знаят, че Ваша книга е преведена и издадена в Япония. Малко хора могат да се похвалят с такъв успех.
Това се случи през 80-те години, когато все още работех в архива. При нас беше командирован проф. Теция Сахара от Токийския университет. Той подготвяше дисертация за източноправославната църква, като изследваше всякакъв вид източници. Заедно с доц. Любомир Златев бяхме прикрепени към японския учен. Ние подготвихме документален сборник, на който г-н Сахара написа предговора. Струва ми се, че това е една от малкото книги от български автори, издадена в Япония.
- От известно време подготвяте посещение в Канада, където ще представите творчеството си пред българската общност в Торонто. Ще разкриете ли малко повече подробности?
Посещението ще стане възможно със съдействието на мой приятел от средното училище, който живее и работи в Торонто. Българската общност там е съсредоточена около църквата. В това общество активна роля играят и наследниците на филантропа Игнат Канев. Оказа се, че свещеникът, председател на църковното настоятелство на храма „Свети Димитър“, е от Русе и ме познава.
Ще пътуваме с Милен Бакалов от митрополията в края на октомври. С нас трябваше да бъде и Иван Зартов, който за съжаление вече не е между живите*. Той трябваше да проведе открити уроци с ученици от българското неделно училище. Освен стихосбирките си, в Торонто ще представя и книга, посветена на митрополит Андрей. Той е роден в Търговище и е бил Нюйоркски, австралийски и южноамерикански митрополит.
Документалният сборник, издаден през 90-те години, проследява духовното израстване на свещеника. След близо 30 години отново преиздадох тази книга и ще я предоставя на общността. В нея са представени уникални документи за неговата мисия зад океана.
- На път ли е вече 28-та ви стихосбирка?
Да. Все още е като идея, въпреки че вече отлежават около десетина стихотворения. Благодаря на редакцията на „Бряг“, че отделя немалко място за духовността. Хората винаги имат нужда да се докоснат до красивото и възвишеното, а не само до сивото, напрегнато и изпълнено с неприятности ежедневие.
* На 14.08.2025 г. почина най-големият ми приятел Иван Зартов. Бог да го прости. Посвещавам наградата си от „Поезия в Поморие“ на него. Тодор Билчев
In memoriam
ЗВЕЗДА В РАЗПЕРЕН ПОЛЕТ
На Ив. Зартов,
Изплита август по небето
дантели от рубинна прежда.
Пътувам тъжен към морето,
изгубен в празната надежда.
Една звезда, че си отиде
на вчерашния ден оттука.
Животът ли му се обиди?
Смъртта ли беше му сполука?
Не знам. Но вече днес го няма.
И празен съд сме ний без него.
Духът голям при нас е само.
Не може той да ни избяга.
Днес Богородица, Голяма,
без грях оттука е успяла
от тяло в Дух пак да остане
една, неразделима, цяла.
Дано и твоят Дух да бъде
тъй горд и вдъхновен и Горе.
Заветите ти да се сбъднат.
И няма на земята горест.
Почивай в мир, приятел верен.
И грей в небесните простори.
Криле във полет ти разперил
размахвай, все тъй непокорен.
Напиши коментар