0
Дунавската ни столица се слави както със „стоте първи неща“, влезли от Европа в България след 1878 година, така и с красивата си архитектура. Всъщност,
още в началото на миналия век Русе е най- добре проектираният и хармонично застроен град у нас.
Повечето от сградите в централната част са паметници на културата и са резултат от един хармоничен синтез между барок, неокласицизъм и сецесион. Тук е най- красивата сграда у нас, Доходното здание / Театъра, която заслужава специално представяне /. Доста интересна е и сградата на улица „Пиротска”, където е Училището по изкуствата.
Построена преди повече от век, тя имала различни функции: Хотел „Букурещ”, клуб на филателистите, адвокатски кантори, клуб на ВМРО, ресторант „Асансьора”. Къща с история, с богато минало. Може да се каже дори „къща- легенда”. Тя започва с името на търговеца Соломон Блаунщайн, роден в Свищов, но живял в Русе.
В своя прочут пътепис „До Чикаго и назад“ Алеко Константинов пише за едно „ русенска еврейче
което продавало пощенски марки / първата българска серия от наскоро освободената ни родина/ на световното изложение в Чикаго през далечната 1893 г. И не само ги продавало, но с чувство на патриотична гордост, разказвало на посетителите на българския павилион за младата си и наскоро освободена родина, намираща се на Балканите, в Европа.
Ето как Алеко го представя в знаменитата си книга:” В павилиона на г. Айвазиян имаше и трети търговец, едно еврейче от Русе, което бе донесло за продан български пощенски марки”. Изведено под черта и с по-дребен шрифт, след този абзац писателят публикува в пътеписа си и писмото, което е получил по-късно от Соломон Блаущайн. То носи дата „7 февруари 1894 г” и е написано в Русе.
В запазеното по този начин писмо можем да чуем гласа на „русенското еврейче”: „Почитаемий Г-не Алеко Константинов, От днес и преди месец и половина срещнах в една брошура на „Български преглед” една Ваша дописка, в която поименно изброявате личностите, които са присъствали на
Всемирното изложение в Чикаго, Америка… срещнах да говорите за едно Еврейче от град Русе, но като бях и съм уверен, че в град Русе никаква друга личност от еврейско вероизповедание нямаше на поменатото изложение „Чикаго” освен мене, то положително бях уверен, че тая дума, изказана от един свищовски български гражданин, какъвто съм и аз /български гражданин/, не се отнася за други никого освен за моята личност…”
И така, спечелил доста пари, предприемчивият Соломон/ роден в Свищов, но свързал живота си с Русе, се завръща с един добър капитал у нас. А неговата красива съпруга
Розали открива в Русе първата в България модна къща за дамски шапки „Чикаго”
, която се оказала доста печеливша. С клонове в София и Плевен, тя внасяла европейската мода в България направо от Лондон, Виена и Париж. По онова време всички жени от Русе са носели задължително шапки и дори воалетки извън дома си и това е било неизменна част от всеки дамски тоалет. Интересно е, че през 1940 година в Русе е имало 35 модни шапкарски ателиета срещу само 18 в столицата...
Така съпрузите Блаунщайн успяват за кратко да забогатеят в най- проспериращия тогава български град и да построят красивата сграда на хотел „Букурещ”. В нея, освен хотела, имало голям ресторант и нощен клуб / кабаре/. И тъй като постройка била на четири етажа / приземен, партер, първи и мансарден/,
решили да монтират асансьор по американски образец.
Проектант бил прочутият Иван Майер от Виена, работил по онова време за дунавската на столица. Но тук трябва да отбележим, че тогава / 1896/ у нас все още нямало електрификация, та подемното устройство отначало започнало да работи с...физическата сила на четирима, специално наети за целта мъже-атлети. Те изкачвали богатите, вече пийнали си клиенти от кабарето в сутерена и ресторанта до горните етажи.
И това бил първият асансьор в Княжеството!
Всъщност списъкът на първите неща построени или случили се в България в Русе е наистина впечатляващ и надхвърля цифрата сто).
Скоро хотел „Чикаго” със своето кабаре с танцьорки и певици от Букурещ и Будапеща и търсещи силни усещания предимно богати посетители придобива лоша слава и по настояване на гражданството бива затворен от Общината. Остава само модна къща „Чикаго”, една от най- реномираните на Балканите.
След войната легендарната сграда е национализирана
от Русенската община / а Соломон Блаунщай умира през 1956 г./ и често сменя функциите си – магазини, складове, клубове на ОФ, на филателистите, а в наше време и на патриотите от ВМРО.
Известно време имаше и ресторант в ретро стил / вече закрит / „Асансьора”. Сега там се помещава едно от малкото заведения с жива музика в Русе, известно под същото име - Бар клуб „Асансьора”.
Напиши коментар