0
Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие за нивото на минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година. Министърът на труда и социалната политика Ивайло Иванов представи проекта на постановление на Министерския съвет, в който се предлага от 1 януари 2025 г. МРЗ да бъде 1077 лв.
Синдикатите бяха "за", но представителите на бизнеса не се съгласиха с предложението.
"Ръстовете на доходите и на МРЗ през последните години не само в България са повече и ние не сме първи като общ ръст на МРЗ", каза Пламен Димитров, президент на КНСБ. Димитров посочи, че в КНСБ са съпоставили данни от Евростат за миналата година и за предходни години, които показват съотношението между законоустановените МРЗ спрямо средните брутни заплати, и са установили, че в България това съотношение за 2022 и 2023 г. е най-ниско сред държавите, в които има законоустановена МРЗ. По думите му нарастването на МРЗ не пречи на конкурентоспособността на икономиката, в момента в страната има едни от най-ниските нива на безработица, броят на нискоквалифицираните работници, които се наемат на МРЗ, се увеличава и по този начин се стимулира заетостта, от което се повишава потреблението и има ръст в икономиката.
Ръстът на МРЗ за следващата година е законосъобразен, съпоставим със средни величини от държавите членки на ЕС и запазващ най-ниското ниво за България, каза още Димитров, предава БТА.
Сумата от 1077 лв. МРЗ прави 836 лв. нетна заплата, каза икономистът от КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев. МРЗ е ниво на възнаграждение, под което не може да се пада, „а това, че мерим с брутната средна – знаем как се измерва тя“, добави той. Още сме на дъното на Европа по отношение на подоходните неравенства, допълни Кацарчев. Кацарчев даде за пример почасовото заплащане на българските студенти в САЩ, които получават 16-20 долара на час за бране на боровинки и това е една от причините в страната ни да липсва работна ръка.
Според Кодекса на труда размерът на минималната заплата е 50 процента от средната брутна за страната за период от 12 месеца. Бизнесът е против с аргумента, че размерът на заплатата не е адекватно изчислен и "се награждават всъщност най-лошо работещите, с най-ниска квалификация, с най-лоши трудови навици - за сметка на тези със средна квалификация, в някои икономически дейности и в някои области и с висока квалификация".
"Предлагаме за следващата година да не се определя нов размер на МРЗ, докато не се транспонира директивата на Европейския съюз за адекватни минимални работни заплати", заяви Васил Велев, председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
„Министерството на финансите е разработило цялостен пакет от мерки, като водещи са мерките за икономическо развитие и социален просперитет. Бюджетът не е приходи и разходи, той трябва да осигурява икономическото развитие на страната. Мерките ще бъдат обсъдени следващата седмица на експертно ниво, за да чуем становището на партньорите. След това ще бъдат обсъдени със сдружението на общините”, заяви финансовият министър Людмила Петкова, цитирана от NOVA.
„Според нас политика на доходите не може да се провежда с формули, които водят до нарастване на редица други свързани с тях разходи. В България минималната работна заплата въздейства върху средния осигурителен доход, който пък въздейства върху пенсиите”, заяви заместник-председателят на Българска стопанска камара и член на Управителния съвет Мария Минчева. Работодателите настояват за критерии, които да отчитат потребностите на хората, но и икономическата ситуация.
Напиши коментар