0
Преди дни почитателите на високото оперно изкуство се насладиха на една изключителна оперна творба – "ТОСКА" на Джакомо Пучини, която бе представена на Голямата сцена в Доходно здание. В главната роля се превъплъти световната оперна прима Цветелина Василева. Многопластовият ѝ глас - слънчев, топъл и великолепно овладян, заля публиката в неделната вечер в дълбоко разтърсващата знакова ария на Флория Тоска „Vissi d’arte“. Тя придава на ролята невероятни нюанси – страстна и властна ревнива дива, отчаяна и молеща в страданието си жена, но и безмилостна убийца.
Вече над 30 години Цветелина Василева представя своето изкуство на сцените по света и у нас, а Русенската опера има честта тя да е нейна солистка. Великолепното сопрано носи свой собствен почерк - и като бляскава интерпретация на трудни вокални партии, и като изграждане на многопластови драматични образи и като представяне на характерни роли- с вкус и несравнимо чувство за стил.
В навечерието на спектакъла разговаряхме с примата за силата на музиката, предизвикателствата на сцената и съкровените уроци наживота
***
- Не сте пели на русенска сцена от началото на 75-тия юбилеен сезон за нашия Оперен театър, когато Ви се насладихме в спектакъла на операта “Турандот”. Какво се случи през тези месеци за Вас и как се чувствате сега?
Прекрасно се чувствам! Наистина за последен път в Русе пях в забележителната постановка на Нина Найденова “Турандот”. Хубави месеци минаха за мен оттогава. Имах участие със Софийска филхармония в “Реквием” – едно знаково произведение на Верди, под диригенството на маестро Мишел Табачник. След това участвах в три концерта, свързани с Новогодишните празници в Софийска опера , които са ежегодни и пак в Софийска опера имах отново “Турандот”, който беше съпроводен с голям успех. Спектакълът дирижира маестро Григор Паликаров, а като принц Калаф ми партнира големият испански тенор Хорхе де Леон. Това е една от големите постановки на акад. Пламен Карталов, но за мен този спектакъл беше много личен момент, защото се навършиха 30 години от дебюта ми в “Турандот” като Лиу на ММФ “Варненско лято” с Гена Димитрова. Същата година беше и премиерата в Софийската Национална опера с Гена Димитрова в постановка на акад. Пламен Карталов. Въобще тази година имам много ключови годишнини в кариерата си на оперна певица. Навършвата се и 25 години от дебюта ми в “Травиата” като Виолета Валери, в която се превъплътих на сцената в Метрополитън Опера в Ню Йорк.
- Какво означава за Вас тази своебразна ретроспекция?
Когато се обърне човек назад, вижда, че е минало много време. Годините си отминават, събития най-различни – житейски, социални и какви ли не. Но едната постоянна права, това е изкуството. Тези, които сме свързани с него и то е част от живота ни, а не е само работа, виждаме, че един отломък от професионалния ни път е преминал със своите предизвикателства – хубави и не чак толкова. Но като че ли добрите са винаги повече, защото са свързани с удовлетворението на оперния артист. Той винаги посвещава изкуството, което прави на хората, на публиката. В годините разбира се, е многообразно, защото човек преминава през разични етапи от живота си. В по-младите си години и в по-зрелите си години ние се учим на много неща. Дори и сега аз продължавам да се уча... Просто преоткривам живота и като че ли осъзнавам най-съществените и хубави неща. Ние, разбира се, преминаваме и през лични загуби и какво ли още не, но сме длъжни да се фокусираме върху положителното и доброто. Светът ни в момента е обхванат от много неспокойно време – близо до нас се водят войни, свързани със загуби на човешки животи, върви социална революция, а появата на Изкуствения интелект е стъписваща. Всичко това ни поставя пред много неизвестни и ние трябва да се съобразим. Не можем да останем в миналото и в старото. Каквото и да ни струва, сме длъжни да се адаптираме към новото, но да не е на всяка цена. Струва ми се, че трябва да се правят допустими компромиси, за да съумее човек да балансира. Да се порадва на хубавите моменти в професията. Да се порадва на слънцето, на уханието на липите в Русе сега, ако щете...
- Спектакълът на операта Тоска, поставен от световния оперен артист, русенецът Орлин Анастасов, преди повече от две години в Русенска опера, публиката ще има възможност да гледа отново на 8 юни в Доходно здание. Промени ли се нещо в подхода Ви към ролята за това време и ще прибавите ли нещо повече към образа на Тоска този път?
Да, винаги има надграждане, когато има нови спактакли, нови участия. Още повече сега ще бъдем с друг диригент, с маестро Димитър Косев. Така, че ще има новости. Както в “Турандот”, така и в “Тоска”, има участия на деца. Много обичам, когато това се случва. Спомням си как след премиерата на един от спектаклите на “Тоска” в САЩ, едно от децата, които репетираха, нямаше как да участва. Аз много го преживях. Майката, щом разбра за моите емоции, ми донесе диск със снимки на детенцето като подарък, и с пожелание за късмет на премиерата. Спомням си и друг случай. Един малък господин, облечен официално като за премиера с папионка, ме чакаше с огромен букет пред гримьорната. Представете си: появява се едно малко момченце и както се полага в такива случаи, съвсем сериозно казва – “ Поздравявам ви! Благодаря ви за това невероятно преживяване!”. Излизащо от същността на това дете, беше доста шокиращо, дори смайващо. Иначе Тоска е Пучиниева опера, свързана с предизивикателствата на този композитор. Освен, че е технически трудна, трябва да имаш и контрол над емоциите си - от първото до последното действие. Защото има много наситени, драматични моменти, когато съществува опасност свръхемоционално да се разбалансираш и да излезеш от форма. Има твърде много тежки моменти, като този във второ действие, където сцената на насилие със Скарпия е доста натоварваща. Дори чисто физически има много задъхвания, които са пречка за гласоизвличането... Разбира се и мощният, тембрист оркестър на Пучини, плътната му оркестрация , която също може да е препятствие за солистите.
- След спектакъла на Тоска Ви предстои един много интересен камерен концерт – “Романтичният Глинка” - композитор, който от години не е изпълняван на Русенска сцена, доколкото помня. С какво свързате Вие в кариерата си този титан на Руската музикална школа?
По принцип Глинка е един от основоположниците на Руската опера и на Руския романс. Творил е и в Русия, творил е и в чужбина, по-специално в Италия и Германия. Неминуемо това го свързва с композитори като Росини, Доницети, т.е. с вокалния стил Белканто. Но аз го свързвам най- вече с моето изпълнение в операта “Руслан и Людмила” в Сан Франциско и разбира се, с една невероятна постановка на Мариински театър. Тогава годините бяха други. Тогава световно известният Валерий Гергиев беше почетен диригент в Метрополитън, а Мариинският театър пътуваше по целия свят със своите звезди.
Глинка е първият руски композитор, който изпълнявах , още повече беше в моята младост и в най-хубавите години на моята кариера, за което съм благодарна и щастлива. Аз пеех ролята на Горислава, а в Людмила се превъплъщаваше Анна Нетребко. Тогава за първи път се срещнахме с нея, дори ни свързваше приятелство години наред. После във времето се изгубихме. Бях на концерта ѝ в София неотдавна. Разкошен концерт! Не се пестеше с нищо. Тя препокрива понятието “звезда”. Когато пеехме заедно в Сан Франциско и изпълняваше ролята на Людмила, беше много млада, а спектакълът беше коопродукция между Мариинския театър и Операта в Сан Франциско. Изключително впечатляваща постановка! Спомням си, че сценографията и костюмите бяха невероятни. Приказно красиво! С отварянето на сцената хората започваха да ръкопляскат, толкова беше въздействащо. Тогава пеех с Елена Заремба, Владимир Атлантов – все големи звезди на оперното изкуство. Та на този концерт ще изпълня арията на Горислава от “Руслан и Людмила”, създадена по поемата на Пушкин.
Исках да споделя, че въпреки че свързват Глинка с Белкантото, смятам, че доста трудно е построил вокалните партии. Специално в “Руслан и Людмила” ролите са в малко по-висока теситура и леко в преходните тонове на всички гласове. Дотолкова, че човек няма възможност да си поеме въздух. А все пак трябва и да играеш... С колегите, с които пеехме в “Руслан и Людмила”, по-късно сме се засичали и в Хюстън и в Балтимор... имахме доста хубави познанства. А сега ще пея с млади колеги на руснеска сцена, които се утвърдиха като много добри солисти. Изпълнявала съм и Бородин и Чайковски, но Глинка не толкова често, затова много се вълнувам! Очаквам с нетърпение този концерт, защото ще бъде свързан с романтиката, която аз много обичам.
- Какво Ви предстои в афиша на Русенската опера?
Най- скоро, на 5 септември, ще взема участие в Тържествения концерт “40 години аудио-визуален спектакъл “Звук и светлина” в Старопрестолния Търновград, където ще изпълня две арии от оперите "Мария Десислава" на Парашкев Хаджиев" и "Цар Калоян" на Панчо Владигеров. Концертът е с участието на Хор и Оркестър на Държавна опера – Русе и със специалното участие на кавалджията Теодосий Спасов.
.jpg)
Сцена от операта "Тоска" на Пучини, постановка на Орлин Анастасов в Русенската опера
Напиши коментар