0
Цели 43 партии, коалиции и инициативни комитети напират към русенския местен парламент. И този път не липсват както оцветени, така и независими кандидати, които целят да се преборят за всенародната любов и да управляват града през следващите 4 години. На столовете в зала „Свети Георги” през отминаващия мандат седнаха точно 66 старейшини /при лимит от 51, заради издигнали се нагоре и пропаднали надолу съветници/, управлявани от точно двама председатели на Общинския съвет.
Огромният интерес към това да полагаш обществено-полезен труд като старейшина преди време, когато нямаше заплати, беше наистина обоснован само „в полза на народа”. Миналият мандат обаче бе синоним на „високи заплати”, а в този някои членове на местния парламент бяха успешно уличени в злоупотреба с власт. Така че с времето въпросителните намаляват, но някои все пак остават да висят и до днес.
Още преди разгара на кампанията заваляха и жалбите в местната ОИК. „Боят настана” за кандидат срещу кандидата и дори вече битките не са традиционните леви срещу десни, а са се изместили само в едно от двете пространства.
И ако по селата, и в град Мартен са регистрирани политически формации с потенциални кандидати за кметове, броят на които варира от 16 до 20, то на този фон в Русе са едва 28.
Все още не е ясно дали това ще е окончателният брой на кандидат-кметовете, тъй като много от партиите подават документи и превантивно, но така или иначе, напливът към Общината вече традиционно е висок. От една страна това гарантира една сигурна и добре заплатена работа за следващите 4 години, но истината е, че това е най-малкото, което вълнува желаещите да служат на ползу роду.
Българинът разбира и от политика, и от футбол, затова не бива да ни учудва фактът, че кандидати за всички етажи на Бялата сграда не липсват. Дано обаче тези, които са се засилили към върха, да докажат, че и политиката не отива там, където в момента е футболът ни – на трайно и много ниско ниво.
Напиши коментар