0
Отива си още една деловаседмица. Колко делова и колко добра, само Вие си знаете.
Каква седмица само?
Всичко започна с подалия оставка вицепремиер Ивай. Калф. Експертът си взе експертизата под мишница и си отиде като мъж от кабинета, където повече от година се справяше тихомълком, без ревове и уговорки със задачите си. Хубав или лош, социалният шеф на едно от най-инфарктните ведомства прокара каквото можа през иглените уши на (не)съгласието с повечето от партньорите в този злощастен формат на управление. И комай само с това ще се запомни неговото пребиваване на ветровитото място. Нямаше кандърми, словоизлияния и респектиращо многословие. Разделиха се с Б.Б. като големи хора и мъже, които си знаят и правите, и кривите страни на взаимоотношенията. А Началството, за да проясни ситуацията около мъглата на евентуални предсрочни избори отсече: “Много ми е мило към държавата, за да си позволя да направя нещо такова. Зависим съм и от партньорите си - от патриотите и от реформаторите. Ако те са стабилни, и ние сме стабилни, ако не – избори...” Стабилно казано, но като че ли вече започва да му писва от тази игра на недоволните.
След “земетресението” по правителствената география се извъртя тътенът на едни великолепни хорови надигравания в МГ “Баба Тонка” в Русе. Децата бяха много красиви и доказаха за сетен път, че надежда има. Усещането за бъдеще е въпреки жестокото менгеме, в което е пристегнато българското образование, въпреки новите моменти в неясните ангажименти към бъдещите абитуриенти и реформата на Мег.Кун., другото вице на Б.Б. Другото вице все още е на поста си, защото не е от лявото пространство на център дясно, където мигачът на ляво предупреждава, че можеш да избереш каквато си поискаш посока и всъщност това да е безпосочност на политическата ти непорочност. Обърках Ви, нали? Така ми звучи всеки път и Мег. Кун., особено когато се захване да обяснява как ще спасява от корупция държавата и в същото време ще печата учебниците на децата/внуците ни. Но това са бели кахъри в сравнение със заплахите, които провидяха зад референдума на Слави Трифонов противниците му в българския парламент. Там играта загрубя, замириса и на популизъм, и на аристократизъм. А някои елитни екземпляри от политическата класа усетиха как вятърът на подобни допитвания до народа може да ги изкорени завинаги от масата с баницата. Всъщност, защо наистина не ни питат искаме ли да получаваме 10 000 долара месечна заплата и да се возим на “МерцЕдеси”? Ние отдавна сме свидетели на удолствието ТЕ да живеят точно така, докато ние не знаем точно какво искаме, след като въздишаме по баничката от 10 ст. и безличието на социализма с (не)човешко лице.
До понеделник в “От бряг до бряг”.
Пазете се и бъдете здрави, приятели.
Ваш: St. Ar.
Пишете ми на: stoitza@abv.bg
Напиши коментар