0
На 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за "благоприятна Господня година", за която говори Иисус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет.
На този ден се почита и паметта на един известен подвижник - свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живял върху изградена от него кула, на старобългарски "стълп".
Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък бил отдаден с цялата си душа на вярата в Иисус Христос. Един ден той бил силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог.
Симеон пожелал и той да води такъв живот, затова отишъл в манастир, където престоял десет години, получил необходимата подготовка за духовен живот и се замонашил. Но той желаел да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттеглил в една пещера. Там прекарал три години в пост и усилена молитва. Много хора научили за светия му живот и започнали да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучавал и всички получавали голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решил да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изградил каменна кула, висока 36 лакти. Така живял в непрестанна молитва и святост цели 37 години. Упокоил се в 459 г.
Според други източници светецът е роден през 357 година и починал на 103-годишна възраст.
Със Симеоновден (Свети Симеон, Симеон Стълпник, Стар Симеон, Смион Забележник) – се обозначават два годишни празника – зимен (на 3 февруари) и летен Симеоновден, отразяващи на светогледно и обредно ниво двойното делене на годишното време, характерно за българския народен календар.
От летния Симеоновден (1 септември) започва есенната оран и сеитба. Празникът се свързва с началото на нов годишен цикъл, на нова земеделска година. Това намира отражение и в различните други названия, които има – Нова стопанска година, Симеон орачо, Симеон сърп, Симеон брульо. На местата, където сеитбата се прави по-късно, на този ден се извършва ритуално засяване.
Преди празника свещеникът благославя семето, в църква или по домовете. В семето слагат пепел от три кадени вечери, орехи, китка от босилек, вързана с червен конец. От прекаденото семе, жените посипват около къщите.
Когато изпраща сеяча, стопанката обикаля три пъти колата с впрегнатите волове, ръси пепел пред нея и по-рядко зад нея и изсипва котел с мълчана вода. При банатските българи колата минава през слама, покрита с червена престилка. В Средна Западна България и на отделни места в Северозападна България обредно се коли кокошка или червен петел – жертва за св. Симеон. Перата и костите на птицата заравят в първата изорана бразда или хвърлят в течаща вода.
Сеячът, облечен в бяла риза, се прекръства с лице на изток и потегля към нивата с пита и варена кокошка. При изгрев слънце вдига високо питата и като благославя за плодородие, я разчупва. Едно парче хвърля на изток – за птиците, второ парче дава на воловете, трето заравя в земята за смока стопанин на нивата, а четвъртото изяжда. Бесарабските, тракийските и малоазийските българи търкалят питата и гадаят за реколтата.
На този ден не се дава нищо назаем, най-вече огън, жито, брашно, хляб и пари, за да не се изнесе плодородието от дома и да не се „измами” плода на нивата. На някои места оставят портата отворена – „да дойде берекета”.
Летният Симеоновден е празник на жените, които още не са се отродили (които все още раждат) и особено на бременните.
Като празник на преход от лято към есен/зима, на някои места (в Дряновския и Еленския Балкан), летният Симеоновден е свързан с вярването за полазване и с гадаене за времето.
На отделни места съществува представата, че от летния Симеоновден дните започват да намаляват, прелетните птици отлитат на юг, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си.
Обредността на летния Симеоновден е повторение на зимния Симеоновден – в Казанлъшко, Пирдопско и Ловешко летният Симеоновден влиза в тридневен празничен комплекс, който е същият като Трифунците и се почита за вълци. В Средните Родопи, празникът се нарича Устина и се тачи за предпазване от мечки и вълци.
На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта (майката на Симеон).
Източници: БТА, balgarskaetnografia.com
Напиши коментар