0
Д-р инж. Красимир Марков е преподавател в РУ „Ангел Кънчев“. Завършил е средното си образование в ПГ по механотехника – Русе със специалност „Автомобили и кари“, след това завършва бакалавърската си степен в Русенския университет със специалност „Транспортна техника и технологии“ като първенец по специалността. Магистърската му степен е по „Изследване ДВГ“, като през всички години, посветени на образованието му, той получава отличен успех. Защитава докторат по „Двигатели с вътрешно горене“, като по време на докторантурата си специализира в два университета – във Валенсия (Испания) и в Полша. В момента е член на секторен съвет по транспорта в Министерството на образованието и науката.
И това е само малка част от CV-то му. Професионалната му биография е толкова дълга и внушителна, че човек би си помислил, че Краси е преподавател на преклонна възраст.. Но той е млад и в разцвета на силите си. Освен преподавател, е бил мениджър в автомобилната индустрия и е ръководил проекти на “Форд Мотор Къмпани”, „БМВ Мюнхен“, „Лондонско такси“ и „Фолксваген“. И това съвсем не е най-интересното за него… Краси има много и разностранни интереси в областта на българския фолклор, митологията, психология, езотерика, религия, философия, история, астрономия, спорт, танци, астрология. Познанията му във всички тези области са задълбочени и затова разговорите с него могат да продължат с часове. Днешният ни разговор не прави изключение, затова очаквам, че нещата, които ми разказва, ще бъдат интересни и за читателите на в. „Бряг“ - поне толкова, колкото бяха за мен.
-
- Здравей, Краси! Радвам се, че имаме възможност да поговорим, за да разкажеш за твоята дейност като преподавател. Какво те мотивира да избереш тази професия?
-
- Здравей, Силви! Благодаря за поканата! Знаеш, че преди съм работил в автомобилната индустрия. От там знам, че „Тойота“ - един от водещите автомобилни производители, има 7 принципа на управление, един от които казва: „Създай хората, преди да създаваш автомобилите“. Ето това ме мотивира в преподавателската работа – да създавам хората, които ще градят бъдещето на България.
-
- Как ти виждаш качеството на образователната система у нас?
-
- Качеството на образователната система у нас в момента е ниско. Има много причини за това. За мен студентът е продукт на образователната система. Това е първото, което трябва да се преосмисли – че ние създаваме специалисти, които след това ще се наемат от съответните компании или в съответната сфера, в която им е обучението. За да се получи добър продукт, ти трябва да имаш добри компоненти, т.е. да вземеш най-доброто от своя доставчик. В случая нашият доставчик е средното образование, от когото вземаме суровината. За съжаление обаче там нещата не са добре и причината за това са т.н. делегирани бюджети, при които парите следват ученика. Затова в средното образование няма изключени ученици, няма оставащи да повтарят и съответно то не работи много добре. Учениците нямат основни познания по математика, български език, а след това идват в университетите, където ние, преподавателите, трябва да компенсираме това, че те не са учили например достатъчно математика и че грамотността им е под всякаква критика. Т.е. от тази суровина ние трябва да създадем продукта. Но делегираният бюджет е проблем и в университетите - някои преподаватели не пишат реални оценки, а по-високи, за да задържат студентите, а някои даже не си провеждат и часовете. После завършилите студенти кандидатстват за работа в бизнеса, където има 2 варианта – или им казват „ти не ставаш, нямаш никакви знания“, или ако работодателят все пак види у тях някакъв потенциал, започва да ги обучава наново по 6 месеца или една година, все едно студентът нищо не е учил до сега.
-
- Защо няма връзка между бизнеса и образованието?
-
- Защото образованието е откъснато от производството. Ще има връзка, когато все повече преподаватели както мен са работили в бизнеса и после са влезли да преподават в образователната система. И друго, което трябва да се случи - да се направят промени в закона за висшето образование и да включат клиентските одити. Има два вида одити в бизнеса: единият е клиентски, другият е сертифициращ. Сертифициращият го има в образованието, но другият го няма, а е също толкова важен. Това значи да може клиентът да дойде и да си каже забележките и ти да можеш да му удовлетвориш изискванията. Към момента не е прието да дойде представител от завод и да каже: „Това не ми харесва в образователната система“. Ако тези клиентски одити влязат в образователната система, тогава нещата ще са съвсем различни. Към момента компаниите от дипломатичност не казват реалните проблеми. Заводите са се примирили и нямат надежда, че нещо ще се промени, защото проблемите не са само във висшето образование. Ако приемем, че образованието е къща, където висшето образование е покривът, дори той да се оправи, какво значение има, като основите на къщата се клатят…
- Може ли да разкажеш за новите методи, които лично ти прилагаш в практиката си като университетски преподавател?
-
- Един от тях например е методът на „Обърната класна стая“. Той се изразява в това, че студентите се подготвят предварително за часовете чрез видео лекции или онлайн учебници. Студентът си ги прочита вкъщи и като дойде в час, правим първоначално преговор и започваме директни задачи, решаване на казуси, дебати, дейности, с които да се затвърдят знанията. Работата на мозъка е такава, че той, като се сблъска с нещо ново, се опитва да го свърже с нещо вече познато. Когато студентът вече е прочел материала веднъж вкъщи и вече е запознат с него, вероятността в час да го запомни трайно е по-голяма. Това е методът обърнатата класна стая. Този метод е много разпространен в Америка. У нас все още не е, защото трябва да мотивираш студентите да прочетат материалите вкъщи, а те не винаги желаят да направят това.
- Друг модел е 70-20-10 – т.е. 10% от времето се отделя за традиционно обучение в лекционна зала, 20% от обучението да се осъществява чрез ментор и 70% процента да бъде обучение с практика. Моделът, според мен, трябва да се преработи, защото при 70% обучение чрез практика в работна среда (като в автомобилната индустрия) не винаги има кой да те наблюдава и ако се допусне грешка, загубите могат да бъдат много големи. Затова аз лично бих обърнал този модел на 10-70-20. 10%-традиционно обучение, 70% работа с ментор и 20% обучение чрез практика с наблюдение от ръководител. Така се получават 90% обучение чрез практика, което е най-доброто обучение. Човек, колкото повече практикува нещо, толкова по-добър става в него и лесно го запомня.
- Сега с промените в професионалното средно образование се върви все повече към практическо обучение. Вече преминаваме от специалности към професии, за да може по-добре да се приложи дуалната форма на обучение. Там вече няма специалности, с идеята все повече да могат практически да учат децата. Умения трябват, а не знания само. Това съответства на правилото за 10-те хиляди часа, т.е. човек, за да стане много добър в нещо, трябва да го упражнява много дълго време, равняващо се на около 10 години.
- Още един много важен модел в образованието е моделът на повтаряемостта. За да не се забрави и загуби информацията, тя трябва да се повтаря. Кривата на Ебинхаус на забравянето показва, че когато човек научи нещо ново, от същия момент започва да го забравя. Т.е. един час след като е научил нещо, 55% от информацията вече е загубена. В рамките на 6 дена загубата е 75%. Именно защото мозъкът забравя, затова се използва методът на повтарянето. Например, прочиташ материала след един ден отново, след два дена, след четири, след седмица, след месец, след 6 месеца, след една година и по този начин съответното знание става част от постоянната памет.
- И последното, което много често използвам, е т.н. метод VARK, който означава визуално, аудио, чрез писане/четене или кинестетично запомняне на информацията. Всяка лекция трябва да има всеки един от тези 4 елемента, защото хората учат по различен начин – някои чрез гледане, други чрез слушане, някои трябва да пипнат – т.е. да сглобят веднъж детайла например. Всеки човек има тези четири начина на учене, но само един от тях е доминантен. Затова четирите елемента трябва да са включени във всяка една лекция.
- Сигурно вече имаш наблюдения как тези методи повляват ученето и запомнмянето при студентите ти…
- Тук е уловката, че студентът трябва да е мотивиран. Да вижда смисъл в това, което учи. Образователната ни система обаче е такава, че не всички записват това, което искат. Много от тях записват това, което е свободно. После пробват – може да им хареса, може да не им хареса. В момента всички, които искат да учат, влизат, т.е. има повече места в университета, отколкото желаещи да учат. При тези, които са мотивирани, се получава добър резултат. Целта при тях е да задържим мотивацията им, а при останалите - да им я създадем. Най-лесният начин, който аз използвам, е да ги заведа в един завод да видят как се работи. Повечето, като видят различни автомобилни производители – немски, японски, френски италиански, им става интересно и така се запалват.
- Т.е. в учебния план все пак има включена практика в автомобилни компании?
- Не, няма такава практика, аз ги водя в извън учебно време, уговарям се с фирмите. За щастие русенските компании са отворени за това, защото те имат нужда от обучени кадри.
- Какво мислиш за това, че тенденциите сочат, че в немного далечно бъдеще човек ще сменя няколко професии в живота си?
- Не мисля, че това ще се случи по начина, по който се представя, защото няма смисъл да започаваш от нулата всеки път. По-скоро ще сменят позиции в бранша. Не вярвам човек, когато е постигнал нещо и иска да се развива, да смени с нещо различно. Ако е бил машинен инженер може да стане индустриален инженер, но да стане историк или археолог е много трудно, трябва да е сходна професия. Защото когато говорим за експертност, това е едно от най-важните неща, които трябва да имаме, за да сме успешни в работата си и да имаме високи възнаграждения. В същото време трябва да се набляга на обучението на меките умения. Личностни качества, които да ти позволят да влезеш в друга среда, но ти, ако нямаш основните знания за новата професия, няма значение какви меки умения имаш.
- Разкажи ни за надпреварата между автомобилите с двигатели с вътрешно горене и електромобилите. Има ли изобщо такава конкуренция?
- Все повече автомобилни производители се отказват от електрическите превозни средства и преминават към хибридни автомобили. Причината е, че елекромобилите не са екологично чисти и отделят много емиии в целия им жинен цикъл. Хората обаче трябва да знаят, че ако искаме да намалим въглеродния двуокис, ще стане много по-бързо, ако използваме хибриден автомобил вместо електромобил. Един електромобил спестява средно 4 тона въглероден двуокис годишно, а например от 70 kW батерия за един електромобил могат да се направят 60 хибридни автомобила, които спестяват 72 тона вредни емисии, т.е. в пъти повече. А хибридният автомобил притежава двигател с вътрешно горене.
-
- Може ли да разкажеш повече за работата ти в секторния съвет към МОН? Какво всъщност представляват и каква е целта на тези структури?
-
- Всеки секторен съвет се състои от 5 типа участници – представители на бизнеса, преподаватели от висшето и средното образование и представители на асоциациите на работодателите и на работниците. Секторният съвет, в който участвам аз, е много обширен и обхваща автомобилния транспорт, жп транспорта, корабоплаването, авиацията и транспортните услуги. Целта е да се въведе по-добре дуалната форма на обучение в средното училище, като в 11 клас учениците да са 3 дена в седмицата в училище и 2 дена в практическа среда в компания, а в 12 клас - да са 2 дена седмично в училище и 3 дена в практическа среда в компания. За мен това е бъдещето, защото означава, че един ученик още в средното училище ще придобие практически умения. За целта вече променихме концепцията за понятията специалност и професия, като специалностите отпаднаха и вече са заменени от професии. Следващите неща, което предстоят да се променят, са учебните планове, държавните образователни стандарти, учебни програми, съдържанието на учебниците. В същото време трябва да намерим решение на две големи предизвикателства. Първото е отношението на менторите от реалната работна среда към учениците. Например, в автосервизите механиците много често гледат на учениците като на хора, които идват да им вземат хляба, и не ги обучават с желание. Второто е да намерим начин да убедим собственика или управителя да включи компанията в дуалната форма на обучение, въпреки възможността ученикът, в които са инвестирали 2 години обучение, да напусне, след като завърши средното си образование.
-
- Това като че ли е неизбежен процес - тесните специалисти във всички браншове са кът и задържането им е трудно…
-
- Точно затова е предизвикателството, тъй като е възможно да се случи с голяма вероятност. Ако, например, ученикът е работил в автосервиз по време на дуалното си обучение, но по време на обучението си във висшето образование пожелае да смени професията... Управителите на тези компании би трябвало да знаят, че задържането става, като създадеш добри условия и среда, така че служителят да не иска да напуска.
-
Разделяме се с уговорката в някой следващ брой на вестник „Бряг“ Краси да разкаже повече за интересите си извън университета. Може би ще поговорим за митология и фолклор – една от темите, които обсъждаме понякога с него. Знам, че има много познания в тази област и има какво да сподели. Или пък може да поговорим за история и танци. Ще решим следващия път…
Напиши коментар