0
М инахме през „чистилището“ на най–истинския български празник! Помните ли как искаха да го "набутат" в Конституцията. Да "шътнат" свещения символ на Свободата – Словото – и да му "сковат" набързо по- демократически (?!) постамент. Е, не успяха!
Надявам се да не успяват и в следващите си мерзки простъпки. И ми се ще да изкрещя: Не пипайте никога повече 24-ти май, политици невнятни! Вкарвайте ни колкото си искате „конвергентно“ – каква небългарска дума само! – за да се прилуним най–после в еврозоната и във всякакви други „зони на безтегловността“. Струваха си дотук мъките.
Фалирахте държавата, нахлузихте ни хомота на Валутен борд! Продължавате да си правите вашите избори, които ни приписвате като наши. С тоягата на Данко Харсъзина, с кинтите на Гочоолу и Дочолу – да видим докъде ще я докарате. Прицелвате се във всеки следовник на Щастливеца, който се одързостява да ви "зографисва" с български думи, такива, каквито сте.
Карайте се и се млатете до кръв за Солунската митница. Но не туряйте ръце върху туй безценно Нещо – 24-ти май! Не тъпчете с кални обуща всенародната свяст, където единствено непокътната остана писмеността.
А бездуховността, пред която сваляте бомбета по парламентарните седенки и кьошета, нека да си тръгне от нас заедно с вас. Защото няма място в демократическото "предприятие" за шмекери и тарикати, които подир народа си искат да възседнат и буквите му, и така да я карат до безкрайността. Народонаселението, което наричате „електорат“, е обръгнало на безкрайните ви тъпотии. И е добре да не го подценявате!
К ултов шамар получи през тази седмица френският президент Макрон от съпругата си Бриджит. Според експерти, които могат да четат по устните, веднага след шамара пред стълбата на самолета Бриджит казва на Макрон: „Dégage, espèce de loser“, преведено на български
„Махай се, загубеняк такъв“! Чак ми иде да заплача. Сещам се за не по–малко култовата среща на франсето през 2017 г. с наш виден държавник в резиденция „Евксиноград“. Гостоприемният домакин показваше красотите български на високия гост и дипломатично демонстрираше народен говор: „Ей ся таман ще ти покажа часовника... Снощи беше тъмно.
Изгасиха снощи лампата - да било по-сигурно... Щях да ги бия после - тука, като влезнахме в тъмницата... загасили, за да...“ (край на цитат по фонограма от профила на Б.Б. във facebook) Тук вече не е за плач, а за бурни акламации!
Р искова ситуация е туй нещо с „биенето“. Когато обаче ти „набият канчето“, кандисваш на всичко. Така един от председателите на ДПС –трудно е да се каже от коя партия с въпросната марка – скоропостижно се раздели с досегашната си безпризорна партийност. В името на хората е, призна той, но не спомена #КОИ хора стоят зад това решение, определено като „солова акция“ от довчерашните му съпартийци. Те пък описани като „номади“ от друг председател на някакво друго ДПС.
О собена духовитост изповядва напоследък и премиерът Желязков. Според него дебатът за €– то политически отдавна е приключил. Да се връщаме към това либрето – така го нарече премиерът – било всяване на страх сред хората. Според скромното ми, неангажирано с ничия страна мнение, този дебат, както и всичко останало, е просто поредната провалена оперета с подвизаващи се от 30 години в политиката гастрольори и клакьори ( хора, които с користни цели одобряват или възхваляват. В този случай: клакьори на властта.).
Н яма и милиметър напредък в блицкриг *– мирната операция(?!) на президента Trump в Украйна… Както е тръгнало, с нобелови претенции за мир Стажантът може да изкара и втория си мандат. Красноречието му – това е досаден русизъм! – е окачествявано от негови противници като „слабоумие“, че даже и с още по–пиперливи квалификации.
Иначе в Малката Виена, легендарния Русчук, където е прожектирано първото българско кино, дните се „отичат“ под знака на дъждовете, за които пък водеща по БНР-то си призна: „Дъждовете вече са налице и в София…и в цялата страна са много?!“…Потоп от думи, икони, балони и топки залива напоително българина.
Изпъчена героически вуду-магия срещу катастрофите по катастрофално изоставените пътищата. И понеже Русе е първият български град на Седмото изкуство, ще завърша с нещо за страстите в киното от брутално талантливия актьор и режисьор Vittorio De Sica: „Никога не плачи за нещо, което не може да плаче за теб...“
Пламѣн Калиновъ®
* от немското Blitzkrieg – военна доктрина
Напиши коментар