0
Христо Кидиков е роден на 16 октомври 1946 г. в Пловдив. В семейството баща му е свирел на китара и мандолина, въпреки че е ветеринарен лекар по професия. От него остава и обичта му към старите градски песни. Именно той е първият му учител по китара. След това Христо Кидиков започва да свири на цигулка в продължение на четири години – от трети до седми клас. От 7 клас пее във вокална група. Решава да се занимава с музика и през 1963 г. влиза в Музикалното училище в Пловдив, което завършва през 1967 г. Бил е в един клас с Митко Щерев и Мими Иванова. Изкарва казармата в Сливен, където две години пее с оркестъра към трета армия и получава различни награди за военна песен. През 1969 г. кандидатства в естрадния отдел на Българската държавна консерватория и е приет в класа на Ирина Чмихова. От този клас излизат Маргарита Хранова, Михаил Йончев, Мустафа Чаушев. От 1972 г. до 1980 г. Христо Кидиков е солист на оркестър “София”. До 1984 г. работи в Германия. След това е поканен в естрадния отдел на армията като солист на “Сребърни звезди”, където пее до 1990 г. Някои от песните, които изпълнява на конкурси и фестивали у нас, печелят награди: "Хоро" - специална награда на фестивала "Златният Орфей" - 1975, "Младост" и "Пролет 75" - първа награда на радиоконкурса "Пролет" съответно през 1974 г. и 1975 г. През 1981 г. му е присъдена трета награда на фестивал в Куба, а през 1996 г. – и награда за цялостно творчество на същия фестивал. Изпълнената от него песен "Македонка" е обявена за "Мелодия на годината" - 1994 г. През 1997 г. печели първа награда на фестивала "Песен за Варна". Осъществява концертни турнета и изяви в Русия, Куба, Полша, Германия, Чехия, Унгария, Сърбия, Алжир и др. В края на 2005 г. заедно с Маргарита Хранова участва в музикалния спектакъл на Найден Андреев "Цвят на изтрито червило", където играе ролята на циганин. През май 2007 г. издава своята биографична книга по името на най-големия си хит "Хей, живот, здравей, здравей".
Христо Кидиков беше в Русе през тази седмица, където изнесе концерт във Военния клуб по случай 40-годишнината си на сцената и преди концерта се съгласи да даде интервю за читателите на „Бряг”.
- Г-н Кидиков, как се чувствате преди концерта в Русе?
- Винаги с нетърпение и малко страх съм очаквал срещата с русенската публика, защото знам колко музикална е, а и Русе е град с престижни музикални изяви в България и в Европа. Затова много старателно съм се подготвял за концертите си, защото публиката тук е критична и съм изпитвал страх да не би да си отида от сцената под звуците на собствените си стъпки. А това е просто страшно за един артист. Но за мое щастие съм бил винаги оценяван и обичан, любовта ни с русенската публика е взаимна. Вълнувам се, защото това е първият концерт от серията концерти, които ще направя във връзка с моята 40-годишнина на сцената от 1971 г., когато станах солист на оркестър „София”. Избрах първо Русе, защото няма да ми цепят басма и за новите песни, и за всичко, което съм подготвил. Ако бъда възнаграден с аплодисменти, това за мен ще означава много, че трудът, който съм положил през тази година и половина да подготвям концерта, не е бил напразен. Ако пък ме освиркат, ще си помисля за следващите концерти какво да сменя и как.
- Има ли все още сцени, на които да се изявяват артистите от Вашето поколение?
- Много е трудно, през лятото правим концерти по летните театри, но е много трудно. Тази бездуховност, която налегна българския народ след 1990 г., си каза своето. Предупреждавах за това. Даже в моята първа книга, която излезе преди пет години, аз описвам случки след 1990 г., водех си записки през този период, и предупредих, че ще дойде време, когато тази псевдомузика, която залива сега страната и е на първа позиция, ще роди и своето поколение. Чалга поколението след 20 години се роди и сега ги виждаме в интернет. Като влезем, можем да гледаме простотии и сексуални клипчета на наши изявени певици, които даже не се свенят от това, че имат малки деца и един ден детето им ще бръкне в интернет и ще ги види. Надявам се, страшно се надявам, че вълната постепенно би трябвало да отмине, макар че тя затвори своя кръг на производство на т.нар. силиконова индустрия и силиконови певици.
- А ако напишем в интернет „Христо Кидиков” какво ще излезе?
- Освен някои жълтини, които са толкова скромни спрямо другите неща, ще излязат концерти, срещи, снимки и… музика. Много приятели ме карат да си направя собствен сайт, но аз не смея. Вече съм на години, когато гледам да избягвам многото контакти. Както пееше Жоро Христов, много приятели не ми трябват, един-двама, но да са приятели. Аз също пея една такава песен на Тончо Русев в моя репертоар, в която се казва, че „умира всяка власт, умира всяка слава, но приятелството винаги остава”.
- Много се говори за Вашата вяра в извънземните.
- Някои могат да мислят, че е лъжа, но за мен си е истина. Пътувах точно от Русе към София през Велико Търново, беше към 10 часа вечерта и някъде около Горна Оряховица изведнъж от лявата ми страна се появи една светлина и се движеше със същата скорост. Помислих, че е някакво отражение, рязко намалих скоростта, светлината си остана. Засилих до 120-130 км/ч, все едно - тази светлина не я бъркаше скоростта. И така, докато влязох в града и отидох на бензиностанцията да заредя. Човекът ме позна, и ми каза, че много му мирише на бензин от колата. Посъветва ме да не продължавам вечерта и аз останах. На сутринта се обадих на сервиз, изтеглиха я и се оказа, че имам сериозен проблем. Ако бях продължил, е можело в движение, при пълен резервоар и високата скорост, да стане нещо. И аз ви казвам, че някой все едно ми казваше: „Недей повече да караш”. Не знам коя беше тази светлина, която ме насочи… Другият случай е във вилата. Бях решил след 60-годишнината си и след 35 години на сцената да се отказвам, но докато бях на вилата, се появи едно синкаво сияние. От стената се отдели един Икар – имам една такава картина у дома от един приятел, просто се уголеми, надвисна над мен и чух глас, който ми казва: „Твърде ти е рано, имаш още какво да правиш”. Заспах, но това нещо ми стоеше в главата. Чудех се дали сънувам, гледам – картината си виси… Въобще не бях замислял втората си книга, нито смятах повече да записвам песни, но доста усилено заработих след това. И се оказа, че е имало смисъл. Така че аз вярвам в тези неща, убеден съм 100-процентово, че има извънземен разум, който ръководи нещата.
- А не би ли могло това да е Бог?
- Не знам, паралелните светове са толкова близо, ние сме недостатъчно развити. Парапсихологията е много сложна, тя тепърва започва. Аз се интересувам от тези неща, но много-много не ги споделям. Хората невинаги разбират, но на мен ми е добре.
- Споменахте за втора книга. Каква ще бъде тя?
- Тя ще се казва „От нищо нещо”. Това са едни разкази, без никаква заявка за някакъв талант за писателство, опазил ме Господ. Но първата книга много добре се прие, получих много насърчения от изявени в тази област хора и продължих. Аз съм един разказвач, разказвам през моята призма - къде измислици, къде премислици, и редакторът смята, че тя също ще има този успех. Книгата ще се продава заедно с новия ми диск, който ще излезе към края на ноември във връзка с юбилейните ми концерти. Той се казва „Златните хитове на Христо Кидиков” и четейки книгата, ще можете да си пуснете и музика.
- Как Ви приема младежката публика?
- Интересно е, че на последните концерти идваха много млади хора, търсят ме във фейсбук, искат да се запознаят с мен, теглят си много от песните ми и казват, че са открили стойността не само на музиката, а и на текста. Открили са тази симбиоза на музика, текст и изпълнител, а това е най-важното. Дай Боже наистина да са се научили. Аз го виждам и от моите колеги - как се търсят песните на Маргарита Хранова, да не говорим за голямата Лили Иванова, има завръщане… Ние сами сме си малко виновни, че след 1990 година се отдръпнахме, „Концертна дирекция” ни заряза. Ние мислехме, че така ще върви, но пазарът не търпи празна ниша, тя веднага се заема..
- Синовете Ви тръгнаха ли по Вашия път?
- Имам трима сина. От първия си брак имам един син Николай, който единствен се занимава с музика. Той е пианист, аранжор, има студио и сега работи с ансамбъл „Българе”. От него имам и две внучета – едно момиченце и едно момченце, което, естествено, се казва Христо-младши. Другите двама не са в областта на музиката, завършиха си различни професии, работят. Най-малкият вече навърши 30 години.
- Имате ли хобита извън музиката и писането?
- Аз съм спортна натура, от 30 години съм скиор, много напорист. Даже участвам в състезания на непрофесионалисти. С една група от Пловдив, които са доктори, пътувам на различни състезания. Ходили сме в Австрия, в Швейцария, по Алпите в италианската част. Всяка година по един път отиваме там. Голям съм планинар, обичам планината. През лятото спортувам, ходя много, обикалям, зареждам се с положителна емоция.
- След толкова години какво не знаем за Христо Кидиков?
- С годините човек натрупва много опит и сега вече на тези години аз се връщам назад и си спомням думите на много големи актьори, професионалисти и певци. Аз съм ученик на Ирина Чмихова, с Георги Кордов и Маргрет Николова се познавам, с Данчето Христова… Те винаги са казвали - млади сте още, недейте да хвърчите, има да се учи още много, и аз така правя и до ден-днешен. Винаги стоя отстрани и наблюдавам изпълнителите, от всеки можеш да научиш нещо. Няма да забравя Джани Моранди на „Златния Орфей” – той ми е любимец, стоял съм отзад да го гледам с всички движения. Мога само да кажа, че би било хубаво младите да се обръщат към нас, с каквото можем да помогнем. Имам какво да кажа и дори си мисля дали да не се захвана с преподавателска дейност, като моите колеги. Има време, аз се чувствам още млад. Другото е, че се успокоих. Когато направих 50 години и си казах: „Край, оттук нататък започвам да се връщам назад”. Обаче се оказа, че човек, ако е подготвен добре за това предизвикателство и ако има акъл в главата и обувки на краката, светът е пред него, можеш да направиш всичко. Така че това предизвикателство е един нов шанс да усетя новите неща, които откривам, новите острови, новите препятствия, които ще премина и да изляза, ако не победител, поне непобеден.
.....................................
П.П. Опасенията на Христо Кидиков, че русенската публика може да не хареса концерта, бяха разсеяни напълно. Присъстващите във Военния клуб пяха заедно с него най-големите му хитове в двучасовото шоу, в което певецът се раздаде напълно. Христо Кидиков направи реверанс към домакините, като включи в концерта си и една изгряваща русенска звезда – младата певица Жулиета Иванова от студио „Икономов”. И накрая обеща, че ще дойде отново през пролетта, когато ще донесе със себе си и новия си диск.
Въпросите зададе Гергана Димитрова
Напиши коментар