Пламенка АНГЕЛОВА
„Пътуване по ноти“ е новата образователна програма на Държавна опера - Русе, чиято премиера ще бъде на 6 март от 11.30 ч. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ към Министерството на културата на Република България. Пътешествието е различно и нестандартно. С помощта на музиката и анимацията децата от 5 до 10 години се срещнат с класически музикални инструменти и правят първите си открития в класическата музика. Това не е тип лектория, а прилича на детски спектакъл. Пламен Бейков - сценарист и режисьор, превръща идеята на цигуларката Кремена Миленкова в приказка. Тя е и продуцент на спектакъла. Ангел Якимов - пианист и композитор, е автор на музикалните аранжименти.
В „Пътуване по ноти“ широко са използвани технологиите на мултимедията –анимация, илюстрираща ясна сюжетна линия. Една красива и любопитна приказна история, разказана от анимационния герой Тон-тон, който пътува във фантастичен музикален скоростен влак от България, преминава през всички останали държави и се завръща отново у дома. Заедно с него в пътешествието са струнен квартет и пиано от Оркестъра на Държавна опера-Русе и класическа певица в ролята на актриса, водещ и изпълнител - Глория Кънева, солистка на операта.
Анимацията е дело на студентката в НБУ Боряна Нинова и възпитаникът на столичното 51-во СУ „Елисавета Багряна“ Васил Анастасов, които вливат свеж поглед в музикалното пътешествие. Художник на костюмите е модният дизайнер Първолета Чавдарова-Летиция,която създава аксесоари и костюми, характерни за всяка една държава.
За техническото обезпечаване на мултимедията отговаря Кирил Миленков, който превръща анимациите в 3D визуализации.
Във връзка с предстоящата образователна програма „Пътуване по ноти“ разговаряме с Пламен Бейков, който е сценарист и режисьор на спектакъла. Бейков е драматург на Държавна опера Русе, солист и режисьор. Роден е в Свищов. Завършил е оперно пеене в Кралския колеж за музика в Лондон, специализирал при знаменития български певец Борис Христов в Рим. Имал е концертни изяви в най-авторитетните зали в България, Македония, Русия, Испания, Франция, Гърция, Италия и Португалия. Сред тях са сцените на Auditorio Nacional в Мадрид, Palau de la Musica Catalana и Teatro Liceu в Барселона, зала „Чайковски” и Международния дом на музиката в Москва, Голямата филхармонична зала в Санкт Петербург и др.
Гастролирал като оперен артист в почти всички европейски страни и в САЩ. Оперният репертоар на певеца включва над 30 роли. Участвал е в продукции на националните оперни театри в София, Казан и Сараево. От декември 2006 г. Пламен Бейков е солист, а от 2018 г. е и драматург на Държавна опера-Русе.
През 2019 г. се дипломира като бакалавър по специалността Музикално-сценична режисура в НМА „Проф. П. Владигеров“ – София в класа на проф. д-р Виолета Горчева.
Като режисьор Пламен Бейков е реализирал продукциите на „Човешкият глас“ (Фр. Пуленк), „Учителят по музика“ (Дж.Б.Перголези), „Пламъци в платната на нощта“ (Гиоргос Минас), „Мария Десислава“ (П. Хаджиев), „История на войника“ (И. Стравински) и „Кантата за кафето“ (Й.С.Бах), „Балът на неблагодарните“ (К. Монтеверди).
В предстоящата детска премиера „Пътуване по ноти“ той е сценарист и режисьор на спектакъла.
Към нашия разговор се присъединява и солистката Глория Кънева, младото мецосопрано, която русенци познават не само от оперните й роли, но и от попдуета „Аморе“.
- Г-н Бейков, известен сте като драматург, солист и концертен изпълнител, както и със страстта си да правите образователни концерти за деца. Предстоящата проява „Пътуване по ноти“ има ли аналог в други държави? Откъде дойде идеята?
- Идеята е на цигуларката Кремена Миленкова. Дойде след едно нейно задгранично пътуване до Англия и Китай, от което се върна преди една година много възторжена. Предполагам е била вдъхновена от видяното и сподели, че иска да направи нещо по-особено, нещо по- различно за България, нещо необичайно.
- Как да наречем с две-три думи този необичаен проект?
- Че е образователен е ясно, също и познавателен, има знания по география, но и по музика, за различните музикални стилове и характеристики за държавите, в които героите Тон-тон, водещата и децата попадат.
Интересно е съчетанието между детски песни от тези държави с класическите произведения. Тука идва майсторството на аранжора Ангел Якимов, който умело ги смесва.
Нека да кажем така: „Пътуване по ноти“ е един мултимедиен, музикален спектакъл, в който с класическа музика, изпълнявана на живо и с помощта на мултимедията и 3D визуализации, нашите зрители ще имат възможността да се запознаят с музиката и забележителностите на различни държави.
- С музиката на кои композитори ще имат възможност да се запознаят децата.
- Например Гершуин, Моцарт, Чайковски, Панчо Владигеров, Виктор Чучков. От Китай имаме тяхна детска мелодия, национално-патриотична песен.
- Преобразяването на водещата вероятно ще е впечатляващо за малките зрители. Как ще се случва това - пред тях, на сцената или..?
- Не, това става зад параван. Костюмите, с които ще се представя водещата, „пътувайки“ от една държава в друга, е силно въздействащо за децата. Също така и преливането и преминаването от реалната към анимационната действителност и обратно. Но всичко това е в ръцете на дизайнера Летиция. Предстои и ние да се изненадаме.
- Костюмите отразяват епохата, в която е композирана музиката или нещо друго?
- Не, те по-скоро ще внушават препратки към държавата, в която става действието. Дори в оркестрантите ще присъстват някакви елементи.
- Колко са живите артисти на сцената?
- Всички на сцената са 6 човека. В струнния квартет има трима концертмайстори - концертмайсторът на първите цигулки Евтима Евтимова, на вторите цигулки - Роберто Карневале и на виолите - Сара Шасбергер. На вииолончелото е Марин Чорбажджийски. Ето, до тук са музиканти от България, Италия и Америка. На пианото е Божена Петрова. Глория Кънева е солистка на операта, която в спектакъла разказва и пее.
- Какво е финансовото изражение на проекта?
- Умишлено не съм се интересувал. Нашата работа бе да подготвим творческия проект и имаме задължение да изнесем четири представления в различни градове - първо в Русе, после на 30 март в София, в училището от където е единият от аниматорите, след това на 31 март - в Стара Загора, а на 1 април в Кърджали.
- Кое Ви накара или мотивира да преминете от другата страна на сцената - т.е. от солист да станете режисьор?
- Така се стекоха обстоятелствата и преди всичко любопитството ме накара да направя първи режисьорски опити. Тук беше постановката на „Човешкия глас“, първият спектакъл, който направих. Той за щастие се играе в София в театър „Сфумато“ и през този сезон Вече съм бакалавър оперен режисьор, сега защитавам магистърската си степен. Естествено ангажиментите ми в музикалната академия ме отделиха доста време от изпълнителската работа, но имам своите изяви Нямам основание да загърбя оперното пеене. Миналата година в Пловдивската опера играх в „Екатерина Измайлова“. Имах концертни ангажименти. Паемам отново за Пловдив - в страстната седмица “Матеус Пасион“, в София пък в светлата седмица имам участие в „Четири канатати“ на Бах, със Софийската филхармония от време на време излизам.
- Преди време сте водили свой частен клас по пеене. Имате ли идеи да правите пак нещо подобно?
- Имах в София, преди да дойда в Русе. По-скоро бих работил с млади певци в територията на актьорското майсторство. Сега в Музикалната академия съм в доста по-различна възраст от моите състуденти, и това ми дава възможност от време на време да работя с тях и да давам разни съвети, както и активно да помагам на проф. Виолета Горчева - преподавател по актьорско майсторство.
- Вие ли избрахте Глория за главно действащо лице?
- Може да се каже. Имах и други предложения. Първо, защото по-младите артисти са по-свежи, не са уморени от рутината, а и децата възприемат по-лесно младия човек. Тя бе така отзивчива да се съгласи да съчетае пеенето с говоренето, и с воденето на представлението. То си е представление, един вид спектакъл, а не просто концертна лектория. Глория може много и в сериозната опера, и в комичната. Русенската опера има голям късмет с това да има солистка като нея.
- Да кажем нещо и за децата - автори на анимацията.
- Това са В. Анастасов, който все още е ученик в 51-во училище „Елисавета Багряна“ в София, където има паралелка по анимация, и Боряна Нинова, първи курс студентска в НБУ. Беше интересно да открием и да привлечем съвсем млади хора, деца, които да участват в проект за деца. Ценното и интересното е погледът към анимационния герой, към цялото пътешествие на едни много млади хора, а не на опитни художници-аниматори. Анимацията по-скоро е като комикс, който е анимиран на места. И нещо любопитно! В същност действително съществува такъв човек, на който като дете са му казвали Тон-тон. Той е хоров диригент, българин и сега работи извън България.
- Глория, как се чувстваш в ролята на водеща и единствена актриса на сцената?
- С огромен интерес приех предложението. За мен детската публика е много сериозно нещо. Трябва от самото начало да й привлечеш вниманието, да я грабнеш. Надявам се наистина да успеем всички колеги и заедно с анимацията да направим един много хубав спектакъл. Убедена съм, че ще се хареса много на децата .
- Кое беше най-трудно за теб?
- Нямам други притеснения, освен това как ще ме приемат децата. Песните са много хубави, добре подбрани. Единствената трудност бе езика, защото за пръв път се сблъсквам с китайския език, но смятам, че ще се справя. Има популярни песнички, но и класически произведения. Пее се например „О, sоle miо“.
Пламен Бейков:
- Един от аргументите ми да се спра на Глория, бе не само че вокално е много добра, че е артистична, но че се изявява и в друг жанр, и то много успешно. Това наистина е много важно.
На премиерата ще се играе в залата на Операта и вече имаме заявени над 150 билета. Но проектът е замислен да пътуваме, да го представяме в много училища. Предимно ще се играе на място, защото организацията по извозването на учениците е трудно.
- Пожелавам успех на това необикновено пътуване, защото е важно децата от малки да се възпитават в любов към добрата, стойностна музика.
Напиши коментар