0
/Интервюто е публикувано първо в русенския вестник "Бряг"/
С проф. Валери Маринов от Университета в Северна Дакота, САЩ, не е трудно да се общува. Има някаква невидима тръпка на любопитство, която, поне лично мен, ме кара да усещам ледения порив на вятъра в Северна Дакота. Това е съвсем до границата с Канада, далечно и екзотично място, където един българин е съхранил топлината на своята родина и е дал на човечеството гениално решение за бъдещето. Неговият път в науката започва от Русенския университет. След това дисертация по електроника в Техническия университет в София и специализация в южнокорейския Научноизследователски институт за високи технологии в Таеджон. Проф. Маринов е преподавал четири години в Кипър - в Източно-Средиземноморския университет във Фамагуста. От 2002 г. е професор в Щатския университет на Северна Дакота. През 2011 г. неговият екип създава микроелектронно устройство (чип), което може да се вгражда в обикновената хартия. Така се появява прототипът на световно известните „умни банкноти“.
Проф. Валери Маринов беше гост на Научната конференция в Русенския университет в края на миналата седмица. Темата на пленарния му доклад бе “Умната хартия – брак между една древна технология и съвременната микроелектроника“. В края на научната конференция, според уговорката, започна нашата импровизирана среща, вече в притихналия „Канев център”, след един напрегнат и ползотворен ден за русенската Алма матер.
- Проф. Маринов, един много популярен и световно известен американец - Томас Фрийдман, написа в началото на 21-ви век своята популярна студия „Светът е плосък”. В нея той прави „разрез” на необятния свят на интернет и въвежда термина „глобално село”. Той говори за „нов свят”, където разстоянията, езиците и религиите вече нямат абсолютно никакво значение. По вертикала или по хоризонтала на тази дифузия се намират Вашите „умни пари”?
- Аз от доста време избягвам понятието „умни пари”. Те бяха просто един трик за привличане на медийно внимание. Става дума по-скоро за технология и метод, каквото искате го наречете, за добавяне на комуникационни възможности към обикновените хартиени предмети. Ето например, този лист, който е в ръката ви сега – ТОЙ притежава комуникационни способности, които са пригодими към интернет-мрежата. С този лист, адаптиран към интернет, вие можете да комуникирате по всякакъв начин, както си изберете. В такъв смисъл интернет може да използва нашата технология и ние чрез нея да използваме интернет - получава се нещо като „гръбнак”, една основа на „глобалното село” (global village), която се вклинява в цялостната концепция за глобалния свят. Новият свят (на интернет) вече има интерфейс със света на хората. А иначе, информацията, която е разпределена само между предметите (настолни компютри, лаптопи, мрежи, смартфони, таблети и т.н.), няма абсолютно никаква стойност. Тя има стойност само тогава, когато хората имат достъп до нея.
- Казват, че гениалните неща (а пък вашето изобретение безспорно е едно от гениалните открития на 21-ви век ) се „раждат” случайно. На мен лично ми се струва, че случайността навестява само добре подготвените. Колко години труд ви коства това хрумване.
- Да, да (смее се)… тук има противоречие във Вашия въпрос, но е хубаво да го разгърнем. Гениалните неща са за гениалните хора. Но тези, които сме негениални, към която категория принадлежа и аз, трябва да постигаме нещата с много труд. Не знам дали има изобщо такава корелация, но аз поне така си мисля. Наистина труд се искаше. Този труд за мен започна още от ученическата скамейка, съпътстваше ме през всичките степени на образованието ми и до ден днешен продължава в професията. Учението никога не спира. Това искам непременно да кажа на всички, които са заинтригувани от нашето изобретение, наречено „умна хартия”. Максимата за ученето през целия живот е известна, но нека да си го кажа и аз. Човек се учи докато е жив. До последния момент, непрекъснато се научават нови и нови неща, разбира се, за онези, които имат сетива към това човешко самопознание чрез опознаване на света. Това е стремеж непрекъснато да се усъвършенстваш, да си все по-добър и по-добър в твоята област. И когато го направиш, идеите започват сами да идват при теб. Останалото е просто технически въпрос, изпълнение и финансиране.
- А сега една препратка от Университета в Северна Дакота към България. Намирате ли Вашата родина променена. И още една успоредица - нашите българчета в USA, в сравнение с връстниците си в Силиконовата долина, добре ли се справят с технологичните предизвикателства и динамиката на интернет индустрията?
- В Силиконовата долина има хора от цял свят. Има много българи. Те работят във високите обороти на тази индустрия и според мен се справят много добре. В моя екип, в Северна Дакота, също има българи, има и от Русе, работят здраво момчетата, аз мисля, че ние, българите, по нищо не отстъпваме на останалите технологични нации, но нямам специални наблюдения върху това кой какво и колко може, въпросът е, когато си в екип, дали се справяш, иначе тази екипна общност просто няма как да те приеме.
А сега за България. Много е променена, всеки път я намирам различна. Самият факт, че се намираме в тази прекрасна зала на „Канев център”, в това дясно крило към РУ „Ангел Кънчев”, вече е част от голямата промяна. Аз съм завършил Русенския университет. Той се олицетворяваше единствено от централната сграда с колоните. Сега има две прекрасни сгради от двете страни на главния корпус, оформя се един малък град (кампус) на науката, това променя облика не само на университета, но и на Русе. Не знам дали се променя България, но Русенският университет със сигурност се променя, и то много бързо, и в положителна посока. Вероятно това важи и за България.
- Последно се изкушавам да Ви питам, тези чипове, които се вграждат в хартията, печатането на т.нар. „умни пари”, няма ли да излизат прекалено скъпо на човечеството. Всъщност, светът едва ли знае точно колко пари има в момента в обръщение, цифрата е космическа, колосална, как виждате от подобен ъгъл приложението на „Умната хартия”?
- В самото начало уточних, че това не е технология за правене на пари. А думата „скъпо” има много превъплъщения. Ако тази технология се използва за лоши цели, безспорно ще струва ужасно, неизмеримо скъпо. Но, от друга страна, ако се използва за разумни неща в ежедневието ни, тя ще се изплати многократно. Технологията предпазва стопроцентово от фалшификати; може да подобри административното обслужване, да премахне излишното администриране в здравната система и да оптимизира ефективното и навременно лечение при хората. Хартията с вградения чип е необятно приложима, тя се превръща в ново състояние на една прастара технология, каквото е самото откриване на хартията като материал в човешкия живот и в човешката цивилизация. Това е като оръжието - може да служи и за добри, и за лоши неща. Големият проблем на човечеството винаги е бил по какъв начин използва технологията. Самата технология не може да бъде нито лоша, нито добра. Тя е това, което правим с нея. Онова, което свършваме в полза на обществото с помощта на технологията, е измерител за нейната стойност.
На снимките: Проф. Валери Маринов; Създателят на „умната хартия” по време на конференцията в Русе; Проф. Валери Маринов подари на ректора на РУ проф. Христо Белоев талисман на легендарния отбор на университета в Северна Дакота „North Dakota Football” /Виж Фотогалерия/ Снимки: РУ
Напиши коментар