0
- Г-жо Робева, Вие пишете отделен сценарий за всеки град, в който имате участие. Бихте ли обяснили по-детайлно кои са участниците от Русе, които ще се изявят на сцената на 27 ноември в „ОЗК Арена Русе“ в спектакъла „Шоу без име“ и кое ще е специфичното за сценария в крайдунавския град?
- Русе, освен че е крайдунавски, е и мой роден град. Когато се връщам в Русе, се връщам в детството, в юношеството, в най-хубавите, най-безгрижните години… Чувствам се някак у дома, по-защитена…
При избора ни за участници в „Шоу без име“ първочанално бяхме решили да ангажираме колегите си Силвия и Димитър Митеви (“Акро“ – Русе- б.а.), като от Русе включим само художествена, спортна гимнастика и акробатика. Поради тяхната ангажираност обаче, това се оказа невъзможно и така наш партньор ще бъде Общинският Младежки дом - балет на ТС „Импулс“ с ръководител Петя Николова. Бях много приятно изненадана от високото ниво. Фолклорният състав с ръководител М. Астхигян ни чакаше, после мажоретките, и заваляха предложения - да видим и тези, да чуем и певческа формация, да потърсим г-н Ковачев, който се е заел да възроди акробатиката в Русе… Младите и наистина красиви преподавателки от дома ми показваха една след друга групите си, а в очите на всяко дете, защото за мен и двадесетгодишните са деца, се четеше един въпрос „Ще ни изберат ли?“
И ние ги избрахме, защото са прекрасни, талантливи, чисти и безкористни в любовта си към това, което правят. Детство и юношество, първи стъпки – това е, с което Русе ще присъства в спектакъла. Русенските акробати ще застанат до своите колеги от Сливен и ще покажат, че там, където е текло, пак ще тече.
Художествената гимнастика на „Акро“ ще присъства с младите си надежди. Нека не забравяме, че последната успешна гимнастичка на България – Силвия Митева, тръгна точно от тук, но изяви и разви таланта си в „Левски“. Когато никой не вярваше във възможностите й, точно ние подадохме ръка, застанахме твърдо зад нея, подкрепихме таланта и семейството й. Децата от „Акро“ отново ще застанат заедно на една сцена с левскарчетата…
- Кои са каузите, зад които заставате с този спектакъл?
- Тръгнахме с една кауза – да популяризираме и подпомогнем гимнастическите спортове, след това, което видяхме, обикаляйки градовете, се оказа, че талантите на България са толкова много и всички имат нужда, както от изява, така и от подкрепа.
По-късно ни помолиха да подпомогнем и малката Йордана, която се нуждае от операция, за да може да играе, да танцува, да бъде във всичко като другите деца…
В София фолклорният състав на Студентски дом на културата набира средства за възстановяване на изгорялата преди години зала. Там, все още, на 93 г. е ръководител моят учител Иван Тодоров.
Много каузи… Мисля, че ще се справим, защото истинската и най-важната е да покажем на младите, че могат. Ако пожелаят и, обединявайки се – могат. И още нещо, ако искат да получават, най-напред трябва да се научат да дават.
- Какви изненади очакват местните участници в „Шоу без име“? ?
- Искате да съобщя изненадите? Ако го направя, тогава вече няма да бъдат изненади… Искам участието в това „Шоу без име“, но в действителност с много имена, да се превърне в незабравимо преживяване за младите таланти. Разбира се, и за зрителите. Държа на мнението на публиката и най-вече на русенската. Иска ми се най-голямата изненада да бъде качеството на това, което ще покажем. Артистите - певци, танцьори, спортисти, шампиони, са наистина изключителни. Изненада ще бъде как всички – малки и големи ще се преплетат в едно кълбо от енергия.
- При огромния Ви опит и работа с млади хора през годините, бихте ли споделили как се работи днес с младото поколение, имате ли по-специфичен подход към поколението от 21 век?
- Навсякъде, и мисля, че във всички времена, с младите хора се работи само по един начин, ако искаме да има резултати, разбира се. С любов, огромна отговорност и компетентност. Ако в 21 век, нещо се е променило, то не са децата. Времената са лоши. Страх и несигурност, егоизъм, безпросветност и алчност. Разпад на семейството. Това е средата, в която живеят и израстват децата. Амбициите на родителите, породени от любов, често надхвърлят възможностите на децата и вместо да изпишат вежди, вадят очи. Това е дълга тема за разговор…
- Как можем да мотивираме децата да откъснат очи от мобилните устройства и да влязат в спортните зали?
- Като ги направим достъпни и привлекателни за всички. Впрочем, започва се от семейството, от училището. Спомням си училищния отбор, хор, драм състав…
Учители! Учител е нещо много различно от преподавател! И още нещо, за да се получи това, за което говорим, трябва да се започне с възпитанието на родителите. Ако родителят знае колко вредно е нещо за детето му, колко това нещо унищожава детето, пречи на развитието му, обрича го на невежество, убива бъдещето му. Ако родителят е просветен във всичко това, ще съумее да предпази детето си. И държавата. Задължение на държавата е да се грижи за поданиците си и тяхното възпитание, за превръщането им от електорат в граждани.
- 30 години след създаването на "Екогласност" проблемът с мръсния въздух на Русе остава. Как бихте посъветвали гражданите и управлението на града да реагират и да решат проблема?
- Преди 30 години проблемът с мръсния въздух беше проблем на Русе и на още един – два града. Сега въздухът, водата, храната са проблеми на България. Ние дишаме най-мръсния въздух в цяла Европа. Проблем е и двойният стандарт при производството и вноса на храни. Вижте, българинът е търпелив, страхът го прави сервилен, а лошото образование – невеж.
Всичко това ми напомня гнева на Ботев към народа, за който дава живота си, наричайки го „…роб, роб изначален“... Народът не е виновен, не на всекиго са дадени сили да се бори. Затова се казва; „Водач, водач му трябва на всеки народ“. Другото е революция, разрушителна стихия. Вижте какво става във Франция, Латинска Америка. Светът е в перманентна война… Живеем в така удобния и силно пропагандиран от наглеците, неолиберализъм?! А то си е същият стар, престар закон на джунглата…
- Енергията Ви за работа и справедливост е като че ли неизчерпаема, но определено е заразна. Има ли нещо, обаче, което би Ви накарало да се откажете да работите?
- Да спра да работя е равносилно на смърт. Отказах се от много дейности и илюзии. От политиката изцяло и безвъзвратно. Върнах се в спорта, защото помислих, че мога да помогна. Това, с което се сблъсках, дълбоко ме разочарова и отвращава. Впрочем, на показ бяха извадени кирливите ризи на футбола, но положението с много от другите федерации, не е по-добро.
Докато клубовете изнемогват и въпреки това се намират ентусиасти и правят спорт, и то на високо ниво, то една голяма част от федерациите са се превърнали в малки феодални общества, които под прикритието на гръмките декларации, че живеем в демокрация и епизодични успехи, уреждат „изборите“ си и превръщат спорта в пожизнен бизнес, в изгоден източник на благоденствие.
Получава се парадоксът – едни създават, други умело осребряват и се възползват. Няма правила, няма лостове за ограничение на властта на „избраните“. Казват има, но по-често пред арогантността, дебелашкото самочувствие и простащината хората се свиват и мълчат. Създава се благодатна среда за корупция. Грозна, безсрамна, нагла, защото засяга деца, млади хора. Убива вярата им в това, че може да има справедливост, още от най-ранна възраст ги обезверява. У тях се насажда трайното впечатление, че парите решават всичко. И е така за съжаление. Това също е дълга, безкрайно неприятна тема за разговор. Но е необходимо не да се говори шепнешком, необходимо е да се вземат мерки, така че всякакви опити за векуване в изборните длъжности да бъдат прекъснати.
Не искам и няма да бъда в помощ на такъв спорт. Докато мога и колкото мога, искам да посветя остатъка от живота си на децата. Именно на децата.
Напиши коментар