0
Проф. д-р Радка Аргирова е известен български учен - вирусолог със значителен опит в изследванията на ХИВ, ретровирусите и онкогенните вируси. Тя е председател на Българското дружество по медицинска вирусология и ръководи Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз.
Родена е на 4 ноември 1944 г. в село Ковачевец, Поповско. Завършва Висшия медицински институт в София през 1969 г. и продължава образованието си в Института по вирусология „Ивановски“ в Москва. През 1987 г. става доцент по вирусология към Института по обща и сравнителна патология на БАН, а през 1994 г. получава докторска степен по медицина и през 1997 г. става професор по вирусология.
След завършването си през 1969 г., Радка Аргирова работи като лекар в Окръжна болница, Габрово. Между 1974 и 1981 г. е научен сътрудник в Лаборатория по имунология и вирусология в Националния център по онкология, София, а от 1982 до 1987 г. – в Лабораторията по молекулярна биология на ретровирусите към Института по Обща и Сравнителна патология на БАН.
През 1980-1981 г. е стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“, където работи в областта на ретровирусите. През 1985 г., след участие в специализиран конгрес в Хамбург, получава вируса HIV от проф. Робърт Гало и го донася в България, което поставя началото на изследванията върху СПИН в страната. През 1987 г. тя организира първата потвърдителна лаборатория по СПИН в България и започва контрол на кръвната банка за вируса.
***
Проф. Радка Аргирова неведнъж е споделяла, че темата за СПИН е най-любимата ѝ. И това не е случайно. Като легенда се носи историята как младата вирусоложка е пренесла епруветката с опасния вирус по самолета… в дамската си чанта. При гостуване в редакцията на в. „Бряг“ тя с подробности разказа пред репортер на вестника тази почти фантастична история, с която всъщност започва изследването и лечението на болестта СПИН в България.
Ето нейният разказ за това граничещо с приключение събитие в нейния професионален живот.
"През 1985 г. бях на конгрес в чужбина и разговарях с един професор. Той ме попита каква е ситуацията в България с това „ново заболяване“. Аз останах като в „небрано лозе“, защото по това време ние все още нямахме никаква диагностика. Не разполагахме с вируса, за да изработим антигени и да търсим у хората антитела. Вируса ми го дадоха немските вирусолози на същата тази конференция. Аз наистина го сложих в дамската си чанта и през цялото време на полета до София го крепих като очите си.
След като слязох от самолета, веднага от летището отидох в института на БАН, където работех, за да го оставя в термостат, защото виусът трябва да стои на 37 градуса. Така започна всичко.
Първият починал от СПИН беше гражданин на Танзания, студент в Плевен по медицина.
Колегата ми, инфекционист от Плевен, го видял и се усъмнил, че това е СПИН. Пратиха ми материал за изследване и аз още на другия ден потвърдих диагностиката: да, това е СПИН. Това беше първият случай на починал от СПИН в България.
След това започнаха случаите в “Океански риболов”. С професор Шиндаров, който тогава беше държавен главен инспектор, заместник-министър на здравеопазването, работехме заедно буквално всеки ден. Доста мислихме как да го кръстим тоя вирус. Имаше различни идеи. Накрая се спряхме на ХИВ,т.е.
когато си носител на инфекцията, се казва ХИВ, а когато вече си болен, е СПИН.
Когато започнаха изследванията, с проф. Шиндаров решихме, че първо ще проверим хемофилиците. Защото хемофилията изисква непрекъснато, поне веднъж седмично, кръвопреливане. Когато започнахме да ги проверяваме, французите ни изпратиха първите тестове. Професорът седеше в стаята на бюрото, аз до него на една масичка с пипетата правя тестовете. Тогава открихме 10 човека със СПИН. Някои от тях починаха, други поживяха по-дълго. Тогава разбрахме,че и ние в България си имаме ХИВ.
Решихме да проверим всички, пребивавали продължително в по-далечни страни. Такива се оказаха моряците от “Океански риболов” и от Български черноморски флот - Варна. Започнахме да ги проверяваме. Отрицателните при първото тестиране, ги пуснахме, като ги педупредихме, че допълнително ще бъдат викани, ако се наложи.
На тези, които излизаха положителни, аз трябваше в следващата нощ да направя потвърдителното тестиране, и заразените със СПИН биваха поставяни в изолация. Тогава лично министър-председателят (Георги Атанасов) всяка сутрин ми звънеше с въпроса: Има ли нови? А Емил Христов, който беше секретар на ЦК на БКП, измисли нещо направо скандално:
да се направят на целия български народ от 16 до 65-годишна възраст тестове за ХИВ!
Аз толкова много бях против, но никой не ме чу. Това щеше да бъде една моментна снимка - днес си отрицателен, утре може да си положителен. Защо на целия народ? Защо обвиняваме хората в такива работи? Каза ми се да мълча и да правя тестовете. Впрегнахме всичките 27 ХЕИ-та, направихме 4 милиона и 100 хиляди теста и открихме 4 души серопозитивни. Учудихме света!
В София дойде една от редакторките на списание NATURE да пише за случая. Всичките се скриха: пита за Емил Хрктов - няма го, проф. Малеев - и той зает, Жабленски също отказа да говори с журналистката. И той смяташе, че е много вътре в нещата, но казваше: “Аз не съм го взел това решение”. (Впрочем, той наистина беше против и силно ме подкрепяше.)
Аз останах на топа на устатата. Журналистката дойде в кабинета ми и аз започнах да обяснявам, спазвайки партийната линия, и да казвам каквото трябва. Като свърши разговора, журналистката от NATURE помоли да излезем да вечеряме двете заедно. Малко се поразходихме и тя ме попита: „Всичко това, което ми казахте, вярно ли е?“. Викам ѝ: „Не, абсолютно не“. Аз разбрах, каза тя, че така трябва да говорите, така се изисква от вас. Признах си, че това са ми наредили да говоря. Обясних ѝ как стоят в действителност нещата , тя си го записа, после го написа и в публикацията си. Много се притесних, викам си: „Ей сега ще ми направят нещо“, но за щастие нищо не ми се случи.
Как бяха изследвани за СПИН тези 4 милиона и 100 хиляди души?
Много лесно. Всички, които са давали кръв за каквото и да било изследване по това време, са били изследвана и за СПИН. Така са били направени тези 4 милиона и 100 хиляди тестове, без на практика никой да разбере. Тогава не се изискваше да се подписваш на медицинските документи, както сега, когато ти правят някаква манипулация. Когато се появи болестта СПИН, започна да се мисли в тази посока - че изследването за ХИВ е вид вмешателство в личния ти живот и трябва да се обясни защо е наложително да се вземе именно от тебе кръв."
Напиши коментар