0
Наистина, странна личност е Стоимир Иванов. Юрист, майстор-готвач, живописец, поет, белетрист. Ренесансова във време, когато всеки от нас е специализирал почти само в една област. А и самият той е широко скроен, с много интереси и богата култура, с щедър дух, с мнозина приятели. Убеден демократ, твърди, че не е русофил, защото поддържа възгледите по този въпрос на Георги Сава Раковски и бляновете на великия Ботев за абсолютна свобода на личността.
Пред мен е една изящно оформена книга „Уроци по живопис” с разкази на Стоимир Иванов, илюстрирана с прекрасни цветни картинки на неговото,без съмнение, надарено петгодишно внуче Павел! Книга, изпълнена със забавни и поучителни, бих казал, случки от младите му години, главно като граничар.
Стилът тук, най-общо казано, е определено лапидарен / пределно стегнат, изразителен/, характерен. Мисля, че твърде трудно може да се сгреши с някой друг. Но това, разбира се, не е самоцел, а просто средство, при това добре намерено и овладяно. Стоимир Иванов стига до тази пределна правдивост на изображението, след като минава през школата на редица големи автори, които сам за себе си е открил и счита за свои преки учители: Хемингуей, Иван Бунин, Маркес, Исак Бабел, Уилям Сароян, Ивайло Петров…
„Човек не може да изгражда сам душата си, тя душата си е такава, каквато е. Но може да й помогне с тези сладинки - словото, музиката, изображението – тя да се възвиси. И ако душата ти е такава, че ги иска и ги търси тези „сладинки”, тогава човекът може да й достави тази пълнота. И защо да не го направи, след като той самият ще се почувства по- добре, по-равновесно и по-смислено…”, казва той в свое интервю.
Животът на Стоимир е динамичен. Роден е на 13 май 1962 година под знака на Телеца. Произходът му е интересен, от род на бежанци - преселници след Чирпанското земетресение от 1928 година, детство в родния Бургас, където морето влиза в живота и трайно в живописта му, после преселване и ученичество в далечния Русе, военна служба на границата между България, Сърбия и Румъния, следване в университет…и една успешна кариера на адвокат, художник и писател.
Първата страст - към рисуването, бързо надделява, признат е като добър художник, с изложби, участия в конкурси, награди. В живописта основна тема за него е морето, „извор на светлина и духовен мир”, както твърди самият той. После идва ред и на втората страст – писането, литературата. Приет е добре и в литературните среди. В стиховете му има много живот, истина, светлина и оригинална образност. Бих казал, живописни са като платната му, без многословие и прекалена метафоричност. По-скоро е минималист.
Такава е и прозата му, пределно точна, кратка, четивна, изразителна. Подобно на Хемингуей, който обичал да казва: „Познавам само онова, което съм видял”, и Стоимир Иванов пише само за видяното и преживяното лично от него. Това прави тези кратки разкази убедителни, придава им необходимата свежест и действена сила. Тук има всичко необходимо за една добра проза: истории, ситуации, образи, характери, точна реч. И всичко е „минало през кръвта на сърцето”. Всичко е казано просто и честно. С откровеност, с цвят, много хумор, но и с горчивина и мъдрост…
Напиши коментар