0
Два биса и нестихващи аплодисменти белязаха изпълнението на Светлин Русев в цигулковия концерт на Ерих Корнголд заедно със Софийската филхармония във фестивалната съботна вечер.
На Голямата сцена на Доходното здание русенци и гостите на Мартенски музикални дни имахме прекрасно преживяване и възможността да чуем блестящия състав на Софийския симфоничен оркестър под палката на гост-диригента Вахан Мардиросян.
Концертната програма включваше Увертюра-фантазия „Ромео и Жулиета" от Пьотър Илич Чайковски, Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп.35 от Ерих Волфганг Корнголд и Симфония №2 в до минор, оп.29 от Александър Скрябин – различни като стилистика и музициране произведения.
Чайковски е обсебен от драматургията и художествените образи, които открива в Шекспировата „Ромео и Жулиета“. И темата за любовта се оказва едно от основните музикални откровения на Чайковски.
Чарът на увертюрата завладява света, макар композиторът никога да не успява да напише опера. Римски-Корсаков казва: „Каква необяснима красота, каква пламтяща страст! Това е една от най-добрите теми на цялата руска музика!”. Вместо да изобразява събитията в пиесата в реда, в който се случват, Чайковски представя разнообразие от герои и настроения, чиито мелодии предлагат ефектен музикален контраст. Творбата не е огледален образ на сюжета на Шекспир, а контрастът се изгражда върху три основни линии. Увертюрата започва с хорално звучене на мелодията на кларинети и фаготи. Това е светът, в който живеят героите - суров, със строги неизменни закони, които не могат да бъдат нарушавани. Свят, който е враждебен към влюбените. Любовта и страстта на Ромео и Жулиета е втората, водеща тема, която Чайковски насища с много лиризъм.
Третата тема за враждата на две семейства, Монтеки и Капулети, в крайна сметка води влюбените до трагичен край. Целият драматизъм на увертюрата Софийска филхармония предаде устремно страстно, впечатляващо.
Публиката очакваше с нетърпение своя любимец Светлин Русев, който за пореден път впечатли почитателите си с брилянтното изпълнение на Концерт за цигулка и оркестър в ре мажор, оп.35 от Ерих Корнголд. Музиката на австриеца, преселил се в Америка, умело съчетава класиката с филмовата продукция на Холивуд. Творбата му е в постромантичен стил с пищна и цветна оркестрация и е изградена върху теми от няколко негови филмови партитури от 30-е години - „Нова зора“ и „Хуарес“, „Атъни Едуардс“ и „Принцът и просякът“.
Безупречен, със заразително сценично присъствие, Светлин Русев интерпретира великолепно музиката на този не толкова изпълняван в България, но интересен композитор. „Това, което намирам за грандиозно в концерта на Корнголд, е концепцията“, казва цигуларката Ан-Софи Мутър за творбата. „Корнголд просто небрежно бръкна в чекмеджето си, вплете съществуващи филмови теми и изплете разкошен, невероятно красив концерт за цигулка, което от една страна е безумно трудно, но от друга страна, трябва да призная, по-лесно от Моцарт. Това е виртуозност, която може да бъде овладяна“. Тази виртуозност не само бе овладяна от Светлин Русев, но той я предаде с лекота и очарова (за кой ли път). С неподражаемата си харизма Светлин Русев награди родната публика с два биса, която му отговори с „браво“ и продължителни аплодисменти.
Във втората част на вечерта прозвуча Симфония №2 в до минор на Александър Скрябин. В музиката си той въплъщава идеите за екстатичен стремеж към непознати „космически“ сфери, вярата в преобразяващата сила на изкуството. Скрябин е ярък новатор на музикални изразни средства, главно хармония; развива идеята за лека музика, за първи път в музикалната практика той въвежда партията на светлината в симфонични поеми. Втората симфония има подчертан новаторски дух и е отражение на личните му философски разбирания. В Симфония №2 меломаните ще разпознаят атмосферата от музиката на Вагнер и Р. Щраус, както и влиянията на руския символизъм.
Софийските филхармоници свириха перефектно под ръководството на взискателната палка на Вахан Мардиросян.
Русенската публика имаше привилегията и възможността да се запознае с именития диригент и пианист, ръководил Симфоничния оркестър в Кан, Националния камерен оркестър на Армения, Пражкия радиосимфоничен оркестър, Страсбургската филхармония, Токийския симфоничен оркестър, Нова японска филхармония, Колумбийският национален симфоничен оркестър и мн. др.
Аплодисменти в залата получиха музикантите не само от русенци, но и от своя директор, диригентът Найден Тодоров.
Още един хубав концерт остава в историята на Фестивала. Концерт, който донесе естетическо и музикално съпреживяване, истинска наслада за душата.
.jpg)
Напиши коментар