0
На 9 юни, петък, от 19.00 часа в зала „Филхармония” русенските любители на класиката ще имат невероятния шанс и привилегията да видят и да чуят едно от емблематичните заглавия в творчеството на Рихард Вагнер- "Летящият холандец". На русенска сцена ще работят диригентът Нийлс Боргсанд (Дания); в ролите: Холандеца - Ларс Фосер; Сента - Ана Рупчич; Даланд - Драголюб Баич; Ерик - Деян Максимович; Мари - Елизабет Хенке; Кормчия на кораба на Даланд - Родриго Тросино; Оркестър и хор на Русенската опера.
Музиката и либретото на операта в три действия са на Рихард Вагнер. Историята идва от легендата за Летящия холандец, в която се разказва за кораб, осъден да плава по моретата и океаните до деня на Страшния съд.
Преданията разказват, че платноходът-призрак обикновено е забелязван в далечината, а понякога е и виждан като пламтящ факел на светлината. В мореплаването появяването на този кораб е знамение за зла участ.
Според друго вярване, корабът е метафора, нещо като легендарен образ на моряка. „Летящ холандец“ моряците наричат и всеки претърпял бедствие кораб, който плава без екипаж. Някога обаче наистина е съществувал човек на име Бернард Фок - търговец в Холандската източно-индийска компания, пътувал от Холандия до остров Ява. Той бил капитан на изключителен кораб, който не можел да бъде сравнен с никой друг. Бързината на плавателния съд била толкова голяма, че хората казвали за неговия собственик-търговеца Фок, че е направил сделка с дявола или, както е било популярно по онова време, че е „продал душата си на дявола“.
Бернард Фок е живял и умрял напълно нормално, но бързината на кораба му, прочута из целия Индийски океан, остава също като част от легендата за „Летящия холандец“.
Операта „Летящият холандец“ (Der fliegende Holländer) на Рихард Вагнер е музикално-театрален разказ за кораба, осъден да плава до деня на Страшния съд. В автобиографията си „Моят живот“ (Mein Leben) от 1870 г. Вагнер твърди, че е бил вдъхновен за написването на операта след прекосяването на бурно море, което той прави от Рига до Лондон през юли и август 1839 г. Композиторът споделя също така, че част от вдъхновението за написването на операта е и преразказаната от Хайнрих Хайне легенда „Мемоарите на господин фон Шнабелевопски“ (Aus den Memoiren des Herrn von Schnabelewopski).
Първото изпълнение на „Летящият холандец” на Вагнер е на 2 януари 1843 г. в Дрезден, Опера „Земпер”, Германия
Нашият състав наистина е сътворил истинска оперна перла, като в летописите на музикално-оперния ни театър е записано също така, че за първи път вълнуващата творба на гениалния композитор - автор на музиката и либретото, е изпълнена в Русе на 9 март 1969 г.
Приносът на тази класическа творба е в това, че за първи път в него е изведена идеята за изкуплението, която заема след това централно място в творчество на Вагнер. Желаната и недостижима смърт за холандеца ще настъпи само тогава, когато неговото проклятие бъде изкупено чрез любовта на жена, готова да принесе себе си в жертва заради обичания от нея мъж. Мисията поема върху себе си дъщерята на норвежкия моряк Даланд - Сента. Баладата на Сента за летящия холандец става център на действието и ядро на цялата опера. Драматизмът се засилва с появяването на Ерик, годеника на Сента, несъществуващ в легендата образ, въведен от Вагнер, за да създаде необходимия на действието трагичен конфликт. Ерик разказва пророчески сън, в който присъства непознатият от портрета. След това внезапно се отваря вратата - влизат Даланд и холандецът, едно към едно оригинал на тайнствения портрет, т.е., негов жив двойник.
Операта „Летящият холандец” е прекрасно представление, измайсторено от русенската трупа и гостуващите артисти с модерни похвати и много професионализъм, който ще зарадва публиката и ще и поднесе красиви емоции в началото на лятото.
Напиши коментар