Приживе дядо Неофит пожелал да бъде погребан в Басарбовския манастир

В дните на всенароден траур по повод кончината на Негово Светейшество Балгарския патриарх Неофит русенци продължават да си спомнят за времето, през което този свят човек - благ, кротък и мъдър, живееше сред тях. В продължение на 19 години той можеше да бъде срещнат не само в храма, но по русенските улици, сред хората, с които разговаряше дружелюбно, съветваше ги бащински. Дори след като бе избран за Патриарх, той продължи да идва в града, в който се е чувствал най.добре, и миряните го посрещаха като свой.

Ето какво разказаха някои от тях пред БРЯГНЮЗ.

Невяна Малчева, зам.-кмет на Община Русе (1995-2001):

Дружбата ми с Дядо Неофит остави дълбока следа в личната ми биография

Има хора, с които се срещаш и разминаваш по различни поводи, но тези срещи не оставят дълбока следа в душата и съзнанието ни. Но с Дядо Неофит ме свързва кармична връзка, която ни направи близки приятели. От дружбата ни остана такава дълбока бразда в личната ми биография, каквато остава от дълголетни и активни приятелства.

Спомням си как за първи път се запознахме на една конференция в София на Дружеството за съдействие на ООН в България. Той и Дометиян току-що се бяха върнали от някаква специализация във Ватикана и бяха гости от името на Българския комитет за мир. Млади и красиви. Оттогава датира нашето приятелство…

През 1994 г. при мен дойде митрополит Геласий, който се чувстваше като баща на младия Неофит. Подстригал го през 1975 г. за монах, заедно с патриарх Максим в Троянския манастир, и го пазеше като зеницата на очите си, защото „имал качества на водач на българската църква“. Трябваше да проведем избор за владика на Русе между двама кандидати - дядо Неофит и дядо Нестор.

Запомнила съм избора на дядо Неофит за Русенски митрополит с едно трагично събитие. Нямаше много свободни зали за това събитие и затова изборът се проведе в Дома на антифашистите в Русе. След успешния избор бяхме подготвили кратък концерт с църковни песни в изпълнение на Хора на момчетата под диригентската палка на известния русенски хоров диригент Антоний Николов (сам завършил Семинарията преди 9 септември). Антоний толкова се вълнуваше, че малко след края на „Достойно ест“ получи масивен инфаркт и се свлече на земята... Така започна русенската одисея на един от най-интелигентните и красиви, ангелогласни български митрополити в Русе.

Той бе много активен и откликваше на много инициативи на русенци. Така през 1975 г., на 6 май Дядо Неофит се съгласи и освети подареното от мен знаме на Национален фонд „Детство“, по чиято инициатива се проведе първият в страната абитуриентски бал на деца от домовете за сираци в града ни. Русенски шивашки фирми ушиха тоалетите на момичетата и им ги дариха, а известният строителен бос Барбуков взе на работа в своята фирма 30 момчета. Фондът, чрез своята председателка Иванка Василева, връчи за абитуриентския бал на всяко дете по 300 лв. за начален старт. Дядо Неофит говори напътствено в началото на бала на тези чисти души и помня как очите му бяха изпълнени със сълзи на радост.

Благодарение на Дядо Неофит като русенски митрополит бе подета инициативата да се съберат средства - дарения от русенци, за да се възстанови съборената при строежа на Пантеона на възрожденците православна църква „Всях Светих”. Макетът на църквата бе дарен от Росица Златкова, а енориашите събираха лев по лев за този строеж. Общината също отпусна определена сума и Дядо Неофит убеди Патриарх Максим да дойде в града ни с 9 владици и да положат първия камък за новата църква в Парка на възрожденците.

Русенци обичаха своя митрополит. Помня как на един негов рожден ден брат му Димитър Димитров гостува на артистичен Русе в негова чест с целия църковен хор на Храм „Александър Невски“. Изживяването при изпълнението на самия Дядо Неофит на „Достойно ест“ бе незабравимо…

Благодарение на него в Русе се проведе голяма среща между представители на православието и католическите общности. Дядо Неофит беше пацифист и радетел на идеята, че може двете крила на християнството да сближат дори календарите на празниците си. Папският нунций по това време в България го подкрепяше и на тази среща участваха представители на двете общности - редом до Дядо Неофит стоеше пастор Йовчев от Пловдив.

Много хубави спомени имаме с него и много съвети съм запомнила от своя митрополит и когато го издигнаха като кандидат за Патриарх знаех, че изборът е правилен. По природа интелигентен, той излъчваше доброта и от топлите му сини очи се усещаше доверие и човеколюбие към всички хора.

Светла му памет! Поклон пред неговото дело!

Алисе Муртезова, общински съветник: След всяка среща с дядо Неофит човек си тръгваше различен и още по-смирен

С Дядо Неофит се познавам във връзка с общите инициативи на църквата и БЧК. Имала съм шанса да контактувам директно с духовния водач на русенци тогава. Кратките послания, които ни отправяше, бяха с толкова много промисъл, че наистина си тръгвахме различни и смирени. Връзката на Българската православна църква с БЧК е емблематична. Въпреки това, той ясно ни показваше както общия ни път, така и различния ни институционален. Едва по-късно осъзнах това поведение като правилно.

Гласът, който беше даден свише, няма да го чуваме, но пък ще го чуват ангелите.

След всяка среща с дядо Неофит човек си тръгваше различен и още по-смирен.

Мъдрият обединител в земния си път оставя незабравима следа в Русе.

Да почива в мир! Богоугоден обединител на русенци с дълготрайна следа. Това ще е моят спомен за Дядо Неофит. Ще се молим за покой на душата му.

Камелия Монева и Даниела Владова – членове на Русенската църковна общност:

С прискърбие научаваме, че Дядо Неофит, както го наричахме, няма да бъде погребан в Басарбовския манастир край Русе, където той си беше определил място за вечен покой. Това свое желание той многократно е споделял в разговори с миряни и свещеници. Градът ни би бил благословен, ако тленните останки на Патриарх Неофит бъдат положени в избраното приживе от него жилище за вечно обитание.

Дълбоко скърбим за блаженопочиналия Български патриарх Неофит! Познаваме го от десетки години, още от времето, когато беше Русенски митрополит. Винаги е имал силно внушително човешко присъствие, съчетано с Божия благоговейност и светло сияние. Русенци го обичахме и той,съответно, ни подкрепяше духовно и винаги ни е давал онези утехи, които само пълнотата на истинската Вяра може да даде.

Бог да успокои душата на починалия свой раб Неофит, Патриарх бъргарски!

Поклон!