0
На този ден се отбелязва един от големите църковни празници раждането на Божията майка - Света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.
Това е един от Богородичните празници в православния календар през годината заедно с Въведение (21 ноември), Благовещение (25 март), Успение (15 август) и други. С днешния празник е свързан и друг, наричан Зачатие на света Анна (отбелязва се на 9 декември), който вкъщност е посветен на зачеването на Св. Дева Мария от майка й света Анна.
В Библията не се споменава за раждането на малката Мария, но преданието е запазило някои сведения, например имената на нейните родители Йоаким и Анна.
Обикновено Църквата чества светците в деня на тяхната смърт, но свети Йоан Предтеча и Дева Мария са изключение заради изключителната им в историята на Божиите действия за изкуплението и спасението на човечеството.
Йоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.
Йоаким и съпругата му Анна били нещастни, защото си нямали деца. У евреите това се смятало за голямо нещастие, понеже бездетните родители нямали надежда да имат за свой потомък очаквания Месия.
На един от големите празници Йоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Йоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укорява, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.
Йоаким се натъжил дълбоко. По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.
Вестта за тревогата на Йоаким в Йерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я дари с рожба.
Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.
- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!
Ана вложила цялата си душа в тая молитва.
И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:
- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.
Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.
Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.
В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:
- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.
Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.
Когато най-после се сдобили с момиченце, те го нарекли Мариам (името е по-известно като Мария). С много обич я отгледали до навършване на тригодишна възраст и тогава според даденото пред Бога обещание я завели в Йерусалимския храм, където такива дечица били грижовно отглеждани и с любов възпитавани в добрите традиции на юдейската религия. Така и Мариам била подготвена с познания за Свещеното Писание и възпитана в нравствена чистота, за да бъде достойна да стане майка по плът на Спасителя на света Иисус Христос.
На празника Рождество Богородично в църквите се пее следната песен: "Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."
В календара на Българска православна църква и други църкви, възприели Новоюлианския календар, празникът се отбелязва ежегодно на 8 септември, а от Македонската православна църква и другите източноправославни църкви, запазили за богослужебни цели Юлианския календар празникът се чества на 21 септември по Григорианския, по който календар се празнува на 8 септември от католиците и протестантите. У коптите и етиопците се е запазила датата 9 май.
Малка Богородица е един най-предпочитаните празници за провеждане на ежегодни събори из цяла България и Северна Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден.
В българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или в тежка работа. Според обичаите стопанката на дома приготвя празнична пита. Има поверие, че ако домакинята в някоя къща шие или тъче на този ден, децата в дома ще се разболеят.
Източници: БТА, Българска патриаршия, Уикипедия
Напиши коментар