0
Как се приготвя мед от диня показаха по време на единствения по рода си фестивал у нас в силистренското село Смилец. В сърцето на Добруджа повече от 200 години пазят традицията на рецептата за маджуна, предавана с поколения.
Празникът на динения маджун не е обикновено събитие, а символ на любовта, труда и връзката на добруджанци с техните корени. Гостите на село Смилец усетиха духа на българската традиция, опитха вкуса на истинския маджун, станаха свидетели на живо как се точат баници.
Преди столетия жителите на Смилец се чудели какво да правят с толкова много дини, които отглеждали край селото. Така възникнала идеята от последната реколта да се прави маджун, разказа майсторката Гина. Целият процес оживя в събота, а за да се запази духът на традиционното приготвяне на маджун, бяха включени и най-малките. Децата от селото, придружавани от възрастни, отидоха до бостана, за да наберат дини. Докараха ги с магарешка каручка до живописната местност край селото, където се проведе фестивала.
Струпани в няколко купчини, дините първо бяха нарязани, а след това вътрешността – издълбана. В това време на две места се подготвяха огнища с тавите, в които се вари сместа. Медът от диня е напълно натурален, съдържа само сърцевината на плода, която първо трябва да се смачка добре, после - да се прецеди, а след това да се вари часове наред.
„След като поври малко изваждаме съдържанието от тавите, прецеждаме отново и когато се събере шира за една тава, започва варенето - най-малко четири – пет часа, като се бърка непрекъснато. Познава се кога е готов маджунът, когато с дървената лъжица минеш през сместа, и се образува пътечка.”, разказа Гина.
Маджунът, също като пчелния мед, не се разваля и може да стои с години. Този естествен подсладител е подходящ и за диабетици, добави майсторката. Той е чудесна гарнитура на всички тестени изделия, затова в близост до огнището бе оформен кът, който пресъздаваше добруджанска къща. Там две жени замесваха тесто, което после разточваха на много тънки, почти прозрачни листи за баница. „В брашното се слага яйце, сол, малко олио, вода и се меси. Правим го на топки и оставяме тестото да си почине. Листите точим на тънко и понеже сме майстори, не го накъсваме, но всичко зависи от ръката, която точи”, разказа Веска Тонева, докато изпод ръцете ѝ умело излизаше поредният лист за баницата. А в съседство на автентична пещ се печаха готовите баници, които всеки можеше да опита - гарнирани с маджун, разбира се.
По верме на фестивала бе организирана работилница за децата, които изработиха динени фенери. „Аз съм израснала с този спомен. Това беше колективен труд по махали – до късни нощи семействата варяха маджун за зимата. Носталгията по тази обща емоция ни накара да възродим традицията“, разказа Павлина Романова, председател на Народно читалище „Светлина-1906“. Според нея именно включването на децата – от засяването на бостана до финалното варене – е гаранция, че традицията ще живее и занапред.
Фестивалът не се изчерпа само с маджуна. Организирани бяха конкурси за най-голяма диня и пъпеш, етнографска изложба, както и демонстрации на занаяти от региона. Обор с животни привлече любопитството на малки и големи, а децата изработиха фенери от дини.
Финалът на празника бе ознаменуван с песни, танци и аромат на мед от диня, който се разнесе над селото. Така Смилец за поредна година доказа, че традицията е жива, когато е споделена.
Напиши коментар