На днешния ден православната църква почита паметта на света великомъченица Варвара и на свети Йоан Дамаскин.
Света Варвара живяла в Египет по времето на император Максимиан (286-305 г.). Баща й бил езичник, виден жител на Илиопол. Заради необикновената красота на Варвара той я държал заключена в кула, за да общува само с избрани хора. Но сред девойките, които й прислужвали, имало и една християнка. Тя запознала Варвара с вярата в Триединния Бог и с учението на Иисус Христос, въплътения Божи Син. И когато в Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник, той я подготвил да приеме свето кръщение и я кръстил.
Но щом бащата научил, че дъщеря му е станала християнка, страшно се разгневил и поискал да я убие. Девойката избягала в пустинно място, баща й обаче успял да я залови и я предал на управителя с обвинението, че е християнка. На разпита Варвара изповядала вярата си в Христос. След ужасни мъчения била осъдена на смърт и заклана от собствения й баща. Местни християни тайно погребали великомъченицата с чест. По-късно мощите й били пренесени в Цариград, а когато кръстоносците превзели града, ги пренесли във Венеция.
В България фолклорната традиция отрежда на света Варвара ролята пазителка на децата от болести, по-специално - от дребна шарка. Затова я наричат Баба Шарка и я почитат с раздаване за здраве на „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за умилостивяване на светицата и на Баба Шарка. Обичаят е характерен за Родопите. В Добруджа вечерта срещу празника на света Варвара приготвят трапеза за Баба Шарка, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир. В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде, без да ги взема в ръце.
В други райони света Варвара се почита като покровителка на домашните птици. Празникът се нарича още Женска Коледа, тъй като девойките се пременят (обличат се специално за него), обикалят домовете и пеят песни за здраве. По седенките се извършват гадания коя девойка, за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите, съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември), има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“, визираща кулинарната страна на празненствата им.
Другият светец, който се почита на днешния ден е свети Йоан Дамаскин. Той е роден в Дамаск, Сирия, в края на VII век. Баща му Сергий бил висш служител при арабския халиф, а учител му бил ученият монах Козма от Сицилия. Йоан и неговият доведен брат Козма (Маюмски) получили отлично образование. След смъртта на баща си Йоан бил назначен за първи съветник на халифа, но напуснал поста и заедно с брат си Козма отишъл в Йерусалим. Там станал монах в манастира "Св. Сава", където останал до края на живота си. Взел дейно участие в защитата на иконопочитанието срещу иконоборците. Прекарал десетилетия в писане на ценни богословски трудове и църковни химни, които и днес се пеят по цял свят в гръцкия първообраз или в превод. Автор е на октоиха (осмогласника) и на прекрасни песни в чест на света Богородица.
Източници: БТА, Уикипедия
Напиши коментар