0
Има хора, които не се впечатляват от проблемите, а се оставят мечтите им да ги водят напред. Такава е русенката Даниела Георгиева, която тръгва към своята цел с една крачна шевна машина, а днес е успешно наложен бранд. Тя създава такива красиви носии и сценични костюми, че техните собственици буквално „греят“ на фестивали, надпявания, надигравания, сватби или кръщенета. Нейни дизайнерски облекла са стигнали дори до американския щат Юта, където местните хора били силно впечатлени от изящната ръчна изработка на българските шевици.
Откакто се помни, Дани е заобиколена от игли, машини и платове. От съвсем крехка възраст тя гледа как баба й прави уникални дантелени шедьоври на ръка, а после и на машина. Леля й по майчина линия бродира гоблени и шевици и точно покрай нея Даниела открива, че да пресъздава шевици върху платове, е нейното амплоа. Майка й е любител-шивач, която подкрепя дъщеря си във всяко отношение. Даниела завършва средно образование в паралелка за конструктор-моделиер.
В четвърти курс на техникума среща своята голяма любов.
Любимият, първи получава подарък - панталони ушити от нея. Прави ги уникални, съчетавайки парчета дънков плат с кожена гарнитура при ципа. Оттогава ръка за ръка, двамата вървят заедно по житейската пътека, отглеждайки син и дъщеря, а сега вече и внуци.
Всички в семейството имат своя принос към модата. Дъщерята завършва дизайнерска специалност в Букурещ, като за нея Дани споделя, че прави страхотни скици на своите модели. В момента обаче е решила да се занимава с преподаване на съвременно изкуство. Синът им се оказва скрит талант - след като завършил „Международни отношения“ с японски и английски език, докато очаквал да тръгне по света, решил да седне на машината до своята талантлива майка.
Гледам го как с усърдие и сръчност борави с машината и се чудя как така един млад човек стои часове над бродерията. Питам го и той гордо заявява, че това е особена енергия и на него наистина му харесва. Така всъщност осъзнавам, че
„кръвта вода не става“ - този род има закодирана обич към българската шевица.
„Опасявам се, че аз съм предопределила пътя на моите деца“, казва Дани. „Те израснаха сред топлийки, машини и цялата обстановка на един работен процес. Спомням си ясно един момент, в който синът ми се люлее на дървено конче, а аз шия ли, шия! Не съм прекъсвала работа, дори когато децата бяха бебета. Тогава работех нощем, кроях, шиех. И до ден днешен, ако имам пет минути свободно време, аз съм в ателието – шия, кроя, подреждам щендерите…Изобщо не мога да си представя да правя нещо друго в живота си!“, споделя Дани Георгиева.
„Започнах с една крачна машина, на която после монтирах мотор. След това успях да взема кредит, имах бизнес-план и успях да си купя първите професионални машини за работа. В нашия бранш конкуренцията е жестока, но ако си трудолюбив и упорит, няма начин да не успееш. Така наложих името на моята марка „Дана Витан“.
Нейните костюми с ръчни бродерии стават все по-популярни. „Постепенно изучих тънкостите на занаята и ми доставяше невероятно удоволствие да бродирам. Правя предимно стилизирана художествена бродерия и изработвам носии. Шевицата има код, това е азбуката на нашите предци, но е забравена и сега много се спекулира с нея. Това е цяла наука и хората трябва да знаят, че шевицата има своята семантика.
Нито един образ не е случаен, защото те са едно своеобразно наричане за любов, за семейство, за здраве.
Една малка промяна в бродерията, веднага води до промяна и на значението. Моите шевици са стилизирани, гледам символите и старите шевици, за да ги направя. Цветовете също са много важни: примерно светлосиньото е характерно за Бабово, при добруджанската носия имаме оранжево, зелено, жълто и червено – силни цветове. И черните кантове, които да подчертаят цвета“, вдъхновено обяснява Дани Георгиева.
От 32 години тя прави сценични облекла – народни носии, рокли за изпълнителите на стари градски песни, за модерен балет, латино танци. „Хореографите идват при мен и ми разказват идеята на представлението. Тогава мисля концепцията на облеклата. Нормите са важни, правила на обличане, които обаче много не се спазват у нас“, казва моделиерката.
Дани шие костюми за изключително разнообразни събития – от кръщенета и сватби, до представления и събори. Налага й се да облича цели състави, което е доста трудоемко, но тя не се оплаква. Справя се сама, ако трябва и денонощно е в ателието.
„Сега се връщам от село Вълкан, където за местното читалище ще шия носии. В Старо село също. Аз обичам да ходя на място, при хората да взема мерки, да изговорим модела. Обожавам да гостувам в българските читалища, нямате представа колко е хубаво там! Това е, което ме зарежда с положителна емоция и ме вдъхновява да създавам нови и нови модели! Читалищните деятели са безкрайно гостоприемни, с чисти мисли и имат онзи живот, който са водили нашите баби и дядовци. Когато съм сред тях, буквално имам чувството, че пътувам назад във времето. Слушам с удоволствие как пеят, как общуват помежду си, как се подкрепят един друг. Всеки носи каквото може и се черпят, пеят, танцуват. Това просто е друг свят! Сега младите, с телефони в ръка, нямат това чувство за общност, каквото са имали техните баби и дядовци. И честно казано – уча се от тях.“, обяснява Даниела Георгиева.
Питам я какво мисли за съвременната мода. Все пак тя съчетава елементи от старобългарските шевици и модерни визии в своите облекла. И виждам как лицето на Дани помръква, скрива се и широката й усмивка. Разбирам, че това е тежка тема за нея.
„Модата днес ли….Ами със смесени чувства съм. Нагледах се на гротески.
Модата сама по себе си е изкуство, но е важно как се прилага. Особено последните ревюта на висшата мода ме втрещяват. Срива се представата за естетика и красота, за добър външен вид. Наистина е важно как си облечен, ако имаш стил и класа, това е непроменимо във времето. Може би съм консервативна, но за мен жената трябва да излъчва класа и достойнство“.
Но има и добра новина – завръщането на т.нар.устойчиви материи. Това са платове, които няма да се променят след първото пране и няма да се скъсат след една година.
„Назад във времето работехме с устойчиви материи, но сега има много некачествени платове, които не издържат дълго. Еко кожата например, дори и да стои в гардероба и да не я носите, тя пак ще се разпадне. Защото просто не е устойчива материя“.
Даниела предпочита да работи с естествените материали. Само с тях може при разкрой да се постигне точна форма на дрехата. Докато при съвременните платове това трудно се получава.
„Редовно, когато кроя и нацепвам плата, виждам, че ръцете ми се оцветяват, което не е добре. Затова аз много държа на качествената материя, аз стоя с лицето си пред моите клиенти. Например за костюмите на детска градина винаги търся памучен плат. Имаше един такъв случай - за направата на червени пояси взех непроверен материал и ризките на децата се оцветиха в червено. Оттогава винаги, като обеца на ухото ми е, първо да проверя качеството на материала, преди да го шия.“
От хилядите костюми, излезли изпод сръчните ръце на Даниела, един още стои в съзнанието й. Нейна клиентка от Сандрово й поръчала рокля с дълъг елек, по модел от Второто българско царство. За да направи костюма, Дани чете и преглежда десетки изображения, исторически документи, докато се роди цялостната й представа за това как трябва да изглежда моделът. Вгражда и шевици, които обогатяват роклята и я правят изключителна.
В този ред на мисли Дани споделя, че била впечатлена от
румънските жени в Букурещ, които носят ризи с етно мотиви над дънките.
„Какво ни пречи и ние да се обличаме така, с частица от нашето?“, чуди се моделиерката. И казва, че ние сме си виновни за положението, в което е страната ни. „Старите хора не показват на младите нищо, не споделят с тях миналото, няма диалог между поколенията. Не бива да се чудим, че стигнахме дотук“, убедена е тя.
„Най-болно ми е, че има много жени у нас, които не се развиват. Примиряват се с живота си, дори да не им харесва. Ще ми се българката да повярва повече в своите възможности, да се образова, да върви напред, дори и да се опитват да я спрат, да не се предава, да не се отчайва. Аз например не съм спряла да ходя на обучение, нищо че от 32 години работя едно и също. Ето, сега тръгвам на компютърни курсове. Моите машини са вече автоматизирани, трябва да се програмират и аз се уча на това. Трябва да сме по-амбициозни“, убедена е русенката.
Докато ми разказва всичко това, аз тайничко наблюдавам Даниела и се чудя как така на толкова години изглежда перфектно и то без съвременните „подобрения“. Естествена е във всяко едно отношение. Елегантна, винаги с прекрасни тоалети, нейно дело разбира се, с много малко грим, Дани младее много. Не се сдържам и повдигам темата. А тя през смях казва: „Правилно хранене, положително мислене и достатъчно сън. Но преди всичко нагласата ти към света е най-важното! Ако мислиш с добро, ще ти се върне добро. Това е моята тайна!“.
Напиши коментар