Има ли право президентът да отхвърля служебен кабинет - разногласия сред юристите

„Според тълкувателно решение номер 2 на Конституционния съд от 2002 г. думата „предложение”, що се отнася до процедури, в които участва държавният глава, предполага финалният акт да е негов. Това означава, че и в случая със служебното правителство окончателната дума е на президента”, заяви преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова пред NOVA. По думите ѝ отказът на Радев да подпише указ за назначаване на служебното правителство на Горица Кожарева не е противоконституционен.

На друго мнение е обаче колегата ѝ д-р Орлин Колев. Според него „президентът не може да налага волята си за подбора и състава на бъдещия служебен кабинет”. Конституционалистът определи като „голям гаф” факта, че държавният глава обвързва провеждането на парламентарни избори с формирането на служебен кабинет.

По думите на доц. Киселова указът за назначаване на служебно правителство предшества този за провеждане на предсрочен вот. Т.е., ако Румен Радев реши да остави сега действащия кабинет „Главчев”, то държавният глава трябва да издаде указ за неговото преназначаване и едва след това такъв за дата на предсрочни избори.

"Отказът на президента да издаде указ за назначаване на служебно правителство с предложения от Кожарова състав напълно се вписва в правомощията му. Президентът не е нотариус, който да заверява чужда воля", заяви проф. Пламен Киров - бивш конституционен съдия, пред БНТ.

"Той може да откаже да подпише указа и този отказ не е нарушение на Конституцията, макар че се чуват и други мнения на колеги. Но нали знаете, че когато има двама юристи има поне три различни мнения".

Кандидатът за министър е политическо лице, допълва конституционалистът. Оценката се дава от други политици, така, че те изхождайки от своите интереси, дават и различни квалификации: "Едни адмирират определен избор, други пък обратно - се противопоставят. Така, че и това е в реда на нещата", убеден е проф. Пламен Киров.

По думите му това е политическо говорене, което обслужва определени политически интереси. Още повече, че се намираме пред прага на предсрочни избори. По старата уредба, преди изменението на Конституцията, назначаването на служебно правителство и насрочването на избори "вървяха в пакет".

"Но след измененията президентът вече не е господар на ситуацията, при която се излъчва служебно правителство. Не зависи само от него да подбере състава на служебното правителство и да го назначи. Първо, че той избира между позициите в "домовата книга", която се оказа, че не е и особено пълна към момента. На второ място той може да назначи състав само по предложение на кандидата за министър-председател".

Хипотетично има ситуация, при която се стига до невъзможност за назначаване на служебно правителство, смята Пламен Киров. То това означава ли, че няма да има предсрочни избори, пита конституционалистът.

"Да се предпоставя липсата на служебно правителство с невъзможността за избори, струва ми се, че вече тук вървим по ръба на бръснача т.е. по ръба на конституционалността."

Убеден е, че не могат прекалено дълго да се отлагат предсрочните избори: "Не може да се удължава изкуствено мандатът на един парламент, който е провален, който не може да излъчи правителство с обикновено мнозинство, а да разчитаме, че то ще попълни "домовата книга".

Проф. Киров прогнозира, че може изборите ни да са след президентските избори в САЩ (5 ноември). Той обърна внимание и на това, че ако ще се избират нови хора за постове по "домовата книга", може да се окаже, че сме избрали човек, годен за премиер, а не за омбудсман или негов заместник например.

Проф. Пламен Киров смята, че действията на Горица Грънчарова, свързани с подаването на сигнал до прокуратурата, са политически и нищо няма да следва от това. Той определи ситуацията като "една политическа пушилка".