0
„Единственото нещо, което ме интересува, е да се прибера вкъщи и да седна зад компютъра да играя. Безмислено е да съм в училище. Не искам да уча. Там е друго. Там се боря, а като порасна, ще изкарвам пари, като играя.“, разказва пред психолога 12-годишно момче. Ако няма телефон в ръката си, се чувства изнервен и всеки, който го закачи, го дразни. Когато влезе в играта, се успокоява, но изгуби ли битка, обикновено чупи нещо. При последната игра юмрукът му потрошил монитора на компютъра.
„Когато съм в играта, съм в друг свят. Този свят ми харесва повече от реалния.“, разказва момчето. Мечтите му за бъдещето са свързани само с играта. Иска да е геймър и прави планове как да печели много пари от това. До скоро момчето се справяло добре в училище, но откакто е в нета, драстично е понижил успеха си. Много са и забележките за дисциплина. Когато в училище приберат телефоните, изпада в ужас. „Просто не знам какво да правя. Единственото нещо, за което мисля, е кога отново ще ми дадат телефона и да играя.“, оплаква се ученикът. Оказва се, че
подобни проблеми имат по-голяма част от учениците.
Специалистите определят състоянието като нехимични поведенчески зависимости, които се изразяват в невъзможността зависимият да спре да върши определена дейност. При този вид зависимост обектът не е психоактивно вещество, а интернет и видеоигри.
Интернетът е един от най-бързо разпространилите се и лесно привикващи обекти на зависимост. Той се използва за всевъзможни дейности и е удобен начин за бягство от реалността. Смята се, че развитието на адикция към интернет е много по-бързо от това към психоактивни вещества. Според специалисти 25% от зависимите са развили симптоми в първите шест месеца на употреба на интернет, а в следващите шест месеца - 58% са имали симптоматика. Интернет зависимите го използват средно 38 часа седмично, докато непристрастените около 5 часа.
Рисковите фактори за развиване на пристрастеност са: повишена тревожност, липса на социална подкрепа, усещане за депресия, високи нива на стрес или наличие на други зависимости. Освен това,
интернетът създава усещане за моментно облекчение,
като предлага забавление, информация и социални взаимодействия на едно място. За много хора той се превръща в основен начин за избягване на проблеми или неприятни емоции. Социалните мрежи допринасят за зависимостта, като предоставят постоянен поток от стимули, потвърждение чрез харесвания и коментари, и лесен достъп до нови социални контакти. Всичко това може да доведе до изолация от реалния свят и намаляване на способността за общуване лице в лице.
Компютърните и видеоигри безспорно развиват въображението, логическото мислене, рефлексите, но проблемът идва, когато човек не яде и не спи с часове, отсъства от училище или работа и прекарва дните си пред екрана. В началото игрите са забавление, но в стремежа си да задържат играчите, разработчиците ги правят така, че те обещават награди или престиж в играта, ако потребителят остане по-дълго. Друг фактор за развитието на адиктивно поведение е намирането на „приятели“ във видеоигрите. В това виртуално пространство, където играчът среща хора със сходни интереси, той може да се почувства нужен, желан и оценен. В един момент човек може да започне да възприема
взаимоотношенията в игрите като по-ценни и истински от тези в реалния живот.
Видеоигрите често предлагат структуриран свят с ясни правила, предизвикателства и награди, които липсват в реалния живот. За играчите, които изпитват затруднения с мотивацията, самоувереността или социалните взаимодействия, игрите могат да се превърнат в сигурно убежище. С течение на времето те започват да предпочитат дигиталния свят пред реалния, защото той им предоставя повече контрол и удовлетворение. Освен това, много онлайн игри включват механизми за случайни награди или пари, които стимулират играчите да продължават да играят, дори когато това води до умора и пренебрегване на ежедневните им задължения. Важно е да се осъзнае, че
поведенческите зависимости могат да имат толкова сериозни последствия, колкото и химичните.
Те влияят не само на психическото състояние, но и на социалния живот, здравето и финансовото благополучие на човека. Разпознаването на тези зависимости и търсенето на помощ е ключова стъпка към тяхното преодоляване. Създаването на балансиран начин на живот, физическата активност, социализацията и саморегулацията могат да помогнат за справянето с този тип зависимости и изграждането на по-здравословни навици.
Изследванията на Центъра показват, че прекомерното време пред екрана може да доведе до неблагоприятни изменения в автономната нервна система, както и до когнитивни дефицити, включително хиперактивност с дефицит на вниманието (ХАДВ).
Наблюдават се също така повишени нива на алфа и тета мозъчни вълни при деца, прекарващи значително време пред екраните, което е свързано със сънливост и намалена мозъчна активност.
Психолози като Надежда Евгениева също изтъкват реалната опасност от екранна зависимост при децата, подчертавайки, че те не могат сами да регулират времето си пред екрана, което налага активна роля от страна на родителите. Тези изследвания и наблюдения подчертават необходимостта от повишено внимание към времето, което децата прекарват пред екраните, и важността на разработването на стратегии за превенция и терапия на екранната зависимост в България.
Зависимостта към видеоигри има множество негативни последствия, които засягат психическото, физическото и социалното състояние на човек. Ето някои от основните:
В каре
Психологически последствия:
· Депресия и тревожност – Дългото време, прекарано във виртуалния свят, може да засили чувството на самота и социална изолация. Загубата на игрови напредък или неуспехите в играта също могат да предизвикат силен стрес.
· Занижена самоувереност – Когато виртуалният свят стане по-привлекателен от реалния, играчите могат да загубят увереността си в социалните си умения и да се чувстват неуспешни извън игрите.
· Импулсивност и агресивно поведение – Някои изследвания свързват прекомерното играене, особено на насилствени игри, с повишена раздразнителност и агресивни реакции.
· Когнитивни проблеми – Намалена способност за концентрация, проблеми с паметта и вземането на решения, особено при дълги игрови сесии.
Физически последствия:
· Затлъстяване и мускулна атрофия – Продължителното заседяване пред екрана води до намалена физическа активност, което повишава риска от наднормено тегло и загуба на мускулен тонус.
· Проблеми със зрението – Синдромът на компютърното зрение включва сухота в очите, замъглено зрение и главоболие.
· Нарушения в съня – Игрите често се играят до късно вечер, което нарушава циркадния ритъм и води до безсъние или неспокоен сън.
· Болки в гърба, шията и китките – Неправилната стойка по време на игра може да доведе до хронични болки и ортопедични проблеми.
Социални последствия:
· Изолация от семейството и приятелите – Пристрастените към видеоигрите често прекарват повече време в играта, отколкото с близките си, което отслабва социалните им връзки.
· Проблеми в училище или работата – Липсата на мотивация и фокус води до ниски оценки, пропускане на уроци или неспособност да се изпълняват професионални задължения.
· Конфликти с родителите – Децата и юношите, пристрастени към игрите, често влизат в спорове с родителите си относно времето, прекарано пред екрана.
· Финансови проблеми – Онлайн игрите с микротранзакции могат да доведат до значителни разходи, особено ако човек губи контрол над харчовете си.
· Зависимостта към видеоигри може да доведе и до по-сериозни състояния като:
· Игрово разстройство (Gaming Disorder) – официално признато от Световната здравна организация, включващо загуба на контрол над времето, прекарано в играене, и поставяне на игрите над други важни дейности.
· Емоционална нестабилност – Липсата на успех в играта може да доведе до гневни изблици и разочарование, а загубата на достъп до играта – до тревожност и раздразнителност.
Подобно на интернета, видеоигрите дават шанс на децата и юношите да изградят образ, който не им съответства. Особено застрашени са самотни деца, такива с ниско самочувствие, дефицит на внимание, аутизъм или отегчени деца. Родителите и специалистите трябва да следят за признаци на зависимост и да насърчават балансираното използване на технологиите. Подходи като насърчаване на спортни и социални дейности, ограничаване на времето пред екрана и повишаване на осведомеността
Каре
Препоръки
Препоръките за безопасно време пред екрана варират според възрастта и вида на дейността:
· Деца до 2 години: Екранното време трябва да се избягва напълно, освен при видеоразговори.
· Деца от 2 до 5 години: Максимум 1 час на ден, като съдържанието трябва да бъде образователно и интерактивно.
· Деца от 6 до 12 години: До 2 часа дневно за развлекателни дейности, като се насърчава физическата активност.
· Юноши (13-18 години): 2-3 часа за развлечение, като се контролира употребата на социални мрежи и видеоигри.
· Възрастни: 4-6 часа за работа и максимум 2 часа за свободното време, като се правят редовни почивки.
Допълнителни съвети за балансирано екранно време:
Прави 10-минутни почивки на всеки час.
Не използвай устройства 1 час преди лягане.
Комбинирай екранното време с физическа активност.
Използвай режима "синя светлина" вечер, за да намалиш напрежението върху очите.
Дръж телефона далеч по време на социални срещи и семейни моменти.
Спазването на тези препоръки помага за поддържане на добро психическо и физическо здраве, както и за предотвратяване на екранната зависимост. Ако зависимостта пречи сериозно на живота, консултация с психолог може да помогне за справяне с проблема.
Напиши коментар