0
Актрисата Дина Шошева изигра над 80 роли в 37-годишната си театрална кариера. Последният образ, в който тя се превъплъти пред любимата си русенска публика, беше героинята й Марта Билярката от спектакъла на Иглика Пеева „Мене ме, мамо, змей люби”. Спектакълът е реализиран с Театрално-музикалния център в Разград.
Причината представлението да се играе с тази трупа, а не русенската, актрисата обяснява така:
„В театъра в Русе не ми беше позволено да отпразнувам 60-годишния си юбилей, затова празнувах с колегите от Разград“. Дина Шошева е родена в Кърджали, където завършва икономическия техникум, след това следва във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Сашо Стоянов със засилено изучаване на комедия „Дел' арте", пластика и пеене. Играла е в театрите в Търговище, Хасково, Габрово и Ямбол, а през сезон 1996-97 г. се включва и в трупата на русенския драматичен театър.
На сцената публиката я аплодира в многобройните й творчески изяви, сред които са и ролите й в пиесите „Кандидати на славата", „Осем жени", „Вечният април", „Комедия от грешки", „Ах, Ромео...ах, Жулиета", „Женитба", „Ревизор", „Три сестри" от Чехов с реж. Армен Джигарханян и др. За свои любими героини актрисата смята образите на Трънката от „Живот и здраве или кръщене" на Камен Донев и на г-жа Министершата от едноименната пиеса на Бранислав Нушич.
Дина Шошева се радва на дъщеря, зет и внучка, които живеят в Нидерландия.
- Г-жо Шошева, след толкова изиграни спектакъла, можете ли да опишете с имена на пиеси в какви времена живеем и накъде отиваме?
- През последните години българинът и животът му се промениха драстично. Моето усещане е, че преди живеехме все в пиесата „Вечният април“ на Камен Донев, сега сме в „Суматоха“ на Радичков, а отиваме към „Живот и здраве или кръщене“ пак на Камен Донев. Който иска да разбере накъде отиваме, задължително да прочете пиесите на Камен Донев!
Като човек, който е завършил специалност „Държавно управление“ в икономическия техникум, съм сигурна, че
причина за сегашното опростачване на нацията е полуунищоженото ни образование.
А с това онлайн обучение унищожихме още повече просветната ни система. Освен това, изпълзя злобата, изпълзя завистта, изпълзя омразата. Има хора, които могат да те мразят дори за едната усмивка, само защото се усмихваш. Всичко това е, защото забравихме небесното присъствие. Забравихме да ходим в църква и да се помолим. Нашите православни храмове са построени като триетажна антена, която директно ти извежда мисълта нагоре. Затова обичам да се помоля с църковна свещичка не само пред иконите, но и под купола на църквата.
- С какво или с кого са свързани молбите Ви днес?
- Много катаклизми преживях в живота си и все още оцелявам. Но сега се моля най-вече за дъщеря ми, внучката ми и зет ми. За тяхно здраве посадих в Историческия парк в село Неофит Рилски червен конски кестен. Кестенът е едно много издръжливо дърво и си пожелах така стабилно и здраво да е семейството им. А за себе си посадих бяла бреза, защото тя ми напомня за улицата, на която съм се родила в Кърджали, и на която имаше много бели брези.
Моля се и за моето здраве. Аз вече трета година се лекувам от второ раково заболяване в живота си. През 2010 г. д-р Галя Петрова, лека й пръст, ме оперира, а от 2019 г. старателно се лекувам в клиника в Истанбул при доц. Йълдъръм. Според лекарката след първото онко заболяване оставала една молекулка, която след 6-7 години се съживявала върху костите.
Заминах за клиниката в Турция заедно с дъщеря ми. Стана така, че тръгнахме веднага, след като тя сключи брак. Отказа се от „медения“ си месец и дойде с мен в Истанбул. Двете с нея плакахме през целия път.
Усещах как смъртта докосва върха на косата ми
Много плакахме двете и пред доц. Йълдъръм. Аз попитах лекарката: „Колко време ми остава да живея?“, а тя ми отговори: „Не мога да Ви кажа. Само лечението и Вашата борба и Вашият хъс могат да Ви помогнат“. И така благодарение на това лечение съм жива в момента, иначе отдавна да бяхте забравили за мене. Предчувствам обаче, че ми предстоят и по-страшни премеждия, да не дава Господ. Не знам какво ме очаква...
- Свързвате ли здравословните си проблеми с емоционални преживявания в миналото си?
- Преминала съм през толкова лични и професионални препятствия, че искам да ги помня вече само с това, с което са ми дали. Изпитанията ме направиха много богата на усилия да преодолявам непреодолимото и да се боря за живота си. Защото аз това правя – боря се. С тези заболявания сигурно няма как да живея още дълго. Аз не съм ги забравила и не ги елиминирам, те са ми постоянно в главата, но аз не се вторачвам в тях. Може би като магаре съм запънала пети, но това не означава, че един ден няма да дойде краят.
- Как се живее непрекъснато с такива мисли? Живеете ден за ден?
- Няма такова нещо. Живееш с вярата, че на тебе ти предстои дълъг път. Болестите по-скоро ме активират, отколкото да ме отчайват, защото преди да настъпи кончината, аз трябва да свърша някои неща. Чрез препятствията, през които минавам, аз натрупвам спасителна енергия, която ми помага да оцелявам. Тя обаче се натрупва, ако се бориш. Ако се откажеш, няма да получиш тази сила за борба. Така че моето предизвикателство е да се боря и да оцелявам въпреки всички и всичко.
- Какво Ви държи да не се предавате?
- Слънцето как не се отказва да изгрее? Луната как не се отказва да изгрее? Ето, това е изгревът на нашия живот. Когато слънцето изгрее, следвай го с мисълта си и си кажи, че трябва да устоиш и този ден, защото слънцето грее и чак надвечер ще залезе. Така и ти трябва да извървиш деня си стъпка по стъпка. Ето това е, което ме държи. Както слънцето изгрява всеки ден, така и ние трябва да вървим и да настояваме да изживеем собствения си изгрев.
- Като достатъчно изстрадал човек, какво бихте посъветвали хората да правят и да не правят в тази вече двугодишна пандемия?
- Много да внимават какво ядат и какво да мислят. Бих посъветвала всички да приключат с използването на захарта. Да я заменят с мед или със стевия. Да спрат да ядат белите брашна, а само пълнозърнести. И в храната им да има повече протеини. Това са рибата, яйцата и чистото месо, а не месните продукти като салами и кайми, освен ако каймата не е смелена пред теб. Пилешкото го изключвам, защото е много напомпано с вредни вещества. Много отдавна съм спряла да ям пилешко и пържено, а олиото съм заменила със зехтин. Предпочитам козе мляко, сирене и кашкавал, защото продуктите от коза са основните, които се използват срещу онко заболявания.
По време на ковид кризата много полезни са инхалациите със сода бикарбонат,
които прочистват белия дроб.
Прочистването на душата пък става с вяра. Вяра в Бога и в мечтите си. Аз например ходя редовно на църква, за да си запаля свещ. Ако нямам време да отида, си запалвам свещ вкъщи и се помолвам за здравето на всички. Енергията на огъня изчиства всичко в теб. И като гледаш пламъчето на свещта, си пожелай лошото да отмине, помисли си нещо хубаво, което да ти се случи, докато лошото се отлепи от теб.
- За какво хубаво предизвикателство продължавате да мечтаете въпреки всичко?
- На мен ми предстои едно красиво предизивикателство – театрална премиера в Равена. Получих покана от г-жа Евелина Дряновска, която е ръководител на театрална трупа в този град. Италианците честват 700 години от смъртта на Данте, а великият поет е погребан в Равена. По този повод Иглика Пеева и Евелина Дряновска участваха със свой проект в конкурс в Равена и го спечелиха. Затова в града ще бъде представена пиесата на Иглика Пеева „Данте, който пее между земята и небето“. В нея аз играя майката и музата на Данте. Спектакълът ще бъде част от световните чествания в памет на Данте, а в събитията ще участват над 100 театрални трупи. Сега правим онлайн репетиции и трябва да говоря италиански без акцент. Ето защо от миналата година уча и италиански.
- Като майка на дъщеря в чужбина, вярвате ли, че българите извън границите на страната ни, ще се върнат, за да се развиват тук?
- Вярвам, че в един момент те ще започнат да се връщат в България, както направиха министрите от служебното правителство. Аз не спирам да вярвам в младите хора. Ето, и в нашата театрална трупа сега има доста талантливи нови артисти и затова, каквито и катаклизми да настават, театрите ще съществуват. Възхищавам се и на младите забележителни спортисти, за които също трябва да се говори много и които създават толкова положителни емоции на хората.
Но най-важното е българите да са образовани. Без образование няма как да мислим за печеливша икономика и за по-добро развитие на страната ни. Освен това трябва да спрем със злобата и завистта, защото те пречат на положителното мислене и енерегийното развитие на всеки един от нас. Трябва да се съберем заедно, а не да се делим.
Дарина ПЕНКОВА
Напиши коментар