0
Д-р Иво Духленски е от Плевен. Психиатър и психотерапевт с 33-годишен стаж. Зодия Рак. Женен, с двама синове. През 1977 година е завършил Математическата гимназия в Плевен, както и Музикалната гимназия със самостоятелна форма на обучение. Като ученик е мечтаел да стане преподавател по биология. Следва медицина в Медицинския университет в Плевен, където още в трети курс се ориентира към психиатрията, тъй като е художествен тип личност и интересите му към духовната същност на човека определят и неговото призвание. Завършва Медицинския университет през 1986 година, след което специализира психиатрия и психотерапия. Основното направление, в което работи, е психодрамата като терапевтичен метод.
- Как влияе настоящата криза върху психиката на човека?
- Преди да отговоря на въпроса, на патерица ще честитя празника на цялото лекарско съсловие, което в този труден за голяма част от света период отново е на челния фронт със своята себеотдаденост, компетентност и самопожертвователност. Мисля, че медиците заслужават уважението на всички нас. Всяка една криза вкарва човек в необичайно преживяване поради необходимостта от адаптация. Сегашните преживявания не биха се отличавали от преживяването на която и да е криза. Нужно е да се погледнат и да се обобщят факторите, които водят до всичко това. Бих казал, че освен обективната ситуация в световен мащаб съществено значение има и медийната прозрачност, която прилича на бомбардировка с негативна и събуждаща страхове информация. Излъчват се непрекъснато неясни и противоречиви послания от медиите. Хората, слушайки определена информация от телевизора, най-често нямат компетентността или необходимите познания, за да могат да отсеят онова, което е чисто информационна храна за тях, а по–скоро я приемат като емоционална. В смисъл, че тя ги зарежда с негативни преживявания и със страх. В зависимост от това кой поднася тази информация, често тя е плашеща. Не на последно място е прекаляването с темата за фалшивите новини. А това е наистина важно, защото те стресират допълнително. И накрая, тъй като интернет е достъпен за всички, които могат да работят с електронни устройства, те четат различни спекулативни теории. Лично съм свидетел, срещайки се със своите пациенти ежедневно, че главите им са пълни със спекулативни теории.
- По какъв начин влияят върху хората наложените мерки на извънредно положение?
- Актуалната ситуация на извънредно положение, свързана с мерките за ограничаване, е непозната и стресираща. И наистина изисква масивно обтягане на адаптационни сили и механизми от всеки. Това излизане от обичайния ритъм на живот и функционирането в професионален и личен аспект се отразява по най–различен начин върху хората в зависимост от тяхната индивидуалност и въпреки това се подчинява на някои общи принципи, като поведенческите и емоционалните отговори се движат в един континуум между два полюса. От изразено емоционално парализиране от страх и депресиране поради надценяване на опасностите или поради некомпетентност и приемане едно към едно на онова, което е чуто от медиите, и възприемането му, едва ли не е отнесено към себе си, че точно на мен ще ми се случи, че точно аз съм застрашен. Другият полюс е неглижирането на опасностите с едно фриволно по отношение на наложените мерки и дори протестно поведение. Истината е някъде по средата. С една дума - има ли наложени мерки, независимо от това дали ни харесват, или не, приемаме, че те са изработени от достатъчно по-компетентни от нас хора и би трябвало, тъй като те са създадени на някаква законова база, просто да ги спазваме и да ги приемем, като така правим най-доброто за себе си и за обществото.
- А какви са актуалните преживявания на хората?
- В резултат на това пък най-логично появилите се преживявания са тези на тревожност и страх. Страх от неизвестното. От това какво ме очаква. Колко време ще продължи всичко? Това изнервящо принудително затваряне вкъщи води до отреагирането на натрупаното напрежение върху най-близкия, който твърдя, че обичам. Колко много търпение и толерантност на практика се изисква от всеки към всеки от семейния кръг, за да не се стига до конфликти, а по–скоро да се опитаме да бъдем един за друг, колкото и романтично да звучи в този неромантичен период. Да си дадем сметка за важността ни един за друг. На практика да преживеем мъдростта, че моят дом е моята крепост. Поставени сме в условия на намалено общуване. И човек, бивайки социално същество, има безусловна нужда от това да се среща с хора, да разговаря, да споделя мисли и преживявания, да се ръкува, да прегърне, да целуне скъпите и обичани от него хора. Незадоволените потребности в тази посока също водят до засилване на невротичните и депресивни преживявания. Това е така наречената фрустрация – лишението от изконно важни за нас неща. Налице е страх за бъдещето, за работата, за финансовото и битово справяне. В едно интервю, което беше публикувано от Цвета Гълъбова, която аз безкрайно много уважавам и обичам, тя беше казала, че ако човек загуби бизнеса си или претърпи финансов крах, психологическа помощ няма как да му се окаже. Аз съм склонен да противореча, защото на човек винаги може да му се помогне. Та дори само с подкрепа отново да повярва в себе си и достатъчно да успокои депресираното си и стресирано съзнание, за да може да открие ресурса в себе си. Да направи стъпки, които да го извадят от краха.
Други стресиращи обстоятелства са условията на обучение на децата и учениците при извънредното положение. Там също има пълно лишаване от комуникация. Това са условия, в които ежедневно са участвали. Нуждаят се от игри и движение, които са изконно необходими за тях и тяхното развитие. Всичко това прави живота им странен и труден. А пък онлайн обучението е огромен стресор както за тях, за родителите им и за учителите. В резултат на всичко това на практика очакваме едно увеличаване на броя на невротичните психични разстройства, които са резултат от физическата и психическата изолация и намаленото социално общуване и реалните страхове от заразяване. Това е страхът от болести и смърт.
- Вече месец сме в извънредно положение, със сигурност имате пациенти, които са изпаднали в стресови състояния?
- Наблюдавам остри реакции на стрес, панически атаки и разстройства. Определено има обостряне на хипохондричните разстройства, свързани със страха от болести и смърт, на соматоформните разстройства – телесни симптоми, които пациентът интерпретира в СOVID-19 аспект. Необходимо е щателно проверяване на неговите оплаквания и ако се заподозре такова разстройство, на практика се лекува психиката, нажеженият реотан. За съжаление, има задълбочаване на алкохолна злоупотреба при хора, които са свикнали с битово пиене. За дълъг период от време вероятността от създаване на алкохолна зависимост е на прага на вратата. След отминаването на ситуацията, в която сме, най-вероятно ще има реакции на изчерпване, на посттравматични стресови разстройства. А пък за медицинския персонал предстои, предполагам, синдромът на професионалното изпепеляване. Но да са живи и здрави медиците!
- Какви са вашите професионални препоръки към хората, за да съхранят психиката си и да останат стабилни в тази ситуация, в която са поставени?
- Българинът винаги е живял в условията на битка в живота. И винаги се е справял, за което голям дял има каляването му в областта на оцеляването. И пак ще се справим, защото имаме инстинкта и силата да оцеляваме, това е моето категорично човешко и професионално убеждение. От тази ситуация ще се излезе с различни осъзнавания и прозрения. Предстои пренареждане на ценностната система. Осъзнаването на истински важните неща. По-важно от здравето и живота няма! Ще осъзнаем истински важните хора за нас. На потребността ни, на ценността ни и на възможността ни да общуваме. В тая ситуация се създават условия на трениране на дисциплина и самодисциплина, качества, които са безусловно необходими тук и сега. Но и когато отмине кризата за в бъдеще във всички аспекти, това са качества, които са неразривно свързани с просперитета както на отделната личност, така и на обществото ни като цяло. А по отношение на нашата дисциплина и самодисциплина смятам, че имаме нужда от корекции. Осъзнаването, че светът, в който живеем, е станал твърде консумативен и че имаме нужда от значително по-малко неща, от по-малко вещи. И оцеляването е онова, което наистина е потребно. Не на последно място осъзнаването от обществото на реалното място в него на лекарите и на хората, работещи в сферата на здравеопазването, и промяна на отношението към тях в посока на уважение и респект към техния труд и отдаденост. Защото работещите в здравеопазването нямат нужда от шамари, ритници и псувни, за да могат да си вършат спокойно работата. Що се отнася до индивидуалното справяне, слава богу, имаме електронни устройства, най-малкото имаме телевизори. Има достатъчно канали, за да можем да гледаме филми и онлайн спектакли. Бих препоръчал да се гледат Discovery, Animal Рlanet - там като една червена нишка винаги върви усещането, водещо до убеждението на спокойствие в природата, защото така или иначе животът продължава. Освен това имаме достатъчно време в семеен кръг да играем един куп семейни игри, каквито знае и каквито се сети човек. Така че може да използваме този период, вместо да се оплакваме от мерките, които ни принуждават да стоим между четири стени, да го използваме за нещо, което пожелавам никога друг път в живота ни да не се налага да го правим в тоя формат. Да бъдем със семейството си и да оползотворим това време за създаване на истинска топлина и близост един за друг. Защото в забързаното ежедневие времето никога не ни е стигало и се оправдаваме, че нямаме време един за друг. А сега времето го има.
- Какво е вашето послание към плевенчани?
- Пожелавам на народа, и в частност на съгражданите си, да излезем като победители от битката с СOVID-19. А на колегите си ще пожелая силна издръжливост, за да осигурим бъдещето на нацията. Здраве, здраве, здраве!
Росен ХАДЖИЕВ
Снимка: авторът
Напиши коментар