Червени туземци свалят бели арапи от власт

Николай Урумов влиза от роля в роля, а Кръстю Лафазанов и Мариан Бачев обещават убийствена сатира

Кръстю Лафазанов и Мариан Бачев в "Да, господин премиер"  Снимка: Драматичен театър "Адриана Будевска"

 

Театралната програма в края на творческия сезон ще предложи на русенската публика модерни и класически заглавия, представени от гостуващи актьори.

Драматичен театър "Адриана Будевска" от Бургас пристига в нашия град със спектакъла "Да, господин премиер", който зрителите ще могат да видят на 31 май от 19:00 ч. в Голямата театрална зала на Доходното. Постановката е на Борис Панкин, а в нея участват Кръстю Лафазанов - гост, Мариан Бачев - гост, Георги Стайков, Иван Григоров, Николай Стоименов, Розалия Абгарян, Тони Минасян. Екипът, създал тази "убийствена политическа сатира”, ще срещне русенци с изяществото на изтънчения английски хумор. Пиесата е реализирана по сериала на английската телевизия BBC "Да, господин министър!"

На 7 юни, сряда, в Камерна зала „Слави Шкаров” Николай Урумов пък гостува с биографичния си шоуспектакъл "Шоуто на Ники Урумов " (от роля в роля или смях без завеса). Това представление  е разходка във вълшебния и магичен свят на театъра и по-точно на театъра, в който е участвал Николай Урумов. Дипломирал се като актьор точно на 10 ноември 1989 г., Урумов проследява собствения си творчески и житейски път от село Българево и Балчик, през Русе, където е бил войник и е гледал постановки на режисьора Слави Шкаров с Диди Димчев, Елена Стефанова, до НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и след това до сцената на Народния театър.

Спектакълът е изпълнен с много носталгия и много смях, със забележително весели истории, случили се по време на репетиции, на представления или снимки на филмови продукции. В тях Николай Урумов разказва за работата си и приятелството с незабравими любимци на българската публика, като Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев, Георги Черкелов, Константин Коцев, Антон Горчев, Иван Кондов, Георги  Русев, Кръстю Лафазанов.

Шоуто е колаж от монолози и oткъси от спектаклите, в които е участвал Урумов - „Бай Ганьо”, „Дон Кихот”, „Ревизор”, „Бурята”, „От ума си тегли”, „Криворазбраната цивилизация”. Представлението завършва с текст от класиката на българската драматургия „Службогонци”.

Песните към моноспектакъла са писани специално за Николай Урумов. За първи път постановката е показана в Сидни, Австралия, през 2013 г. и оттогава редовно се играе при голям интерес в Студио 5 в НДК.

За първи път русенската публика ще може да види на 8 юни, четвъртък, пиесата „Пурпурният остров” от Михаил Булгаков. На Голямата  сцена в Доходното здание Държавен куклен театър Варна ще гостува със спектакъла, чийто режисьор и постановчик е Теди Москов. На сцената ще излязат артистите  Вера Стойкова, Красимир Добрев, Галин Гинев, Боян Стоянов, Гергана Господинова, Евгения Василева, Диана Цолевска.

„Пурпурният остров” на Булгаков не е поставяна досега у нас. Подзаглавието й е: „Генерална репетиция на пиесата на гражданина Жул Верн в театъра на Генадий Панфилович – с музика, вулканични изригвания и английски моряци, в четири действия с пролог и епилог”. Това дълго заглавие предполага и огромната фантазия, която провокира действието в пиесата на един от брилянтните драматургични текстове на Булгаков!

В микрокосмоса на „репетирането” на въпросната пиеса, откриваме макрокосмоса на истинския живот - с интригите, подлостите, борбите за надмощие и разбира се – с нагаждачеството на артистите към изискванията на властта.  Алегориите   са исторически – така например, червени туземци свалят бели арапи от власт и конфискуват перлите, които арапите продават на Западна Европа, за да осигурят прехрана на островитяните. След бунт, перлите вече стават собственост на туземския народ, но поради прекъсването на търговските взаимоотношения с цивилизования свят, племето измира от глад (въпреки безценните перли в ръцете си). Странното е, че новата революционна ситуация на пурпурния остров поразително прилича на ситуацията в днешна България, която държи скъпоценности в ръцете си, но не знае какво да прави с тях! А цензурата от онова отминало време е... като че ли вечна!? Цензурата не умира, а еволюира. И затова всички исторически епохи си приличат „генетично”. Предишната епоха ражда следващата, твърдят създателите на този спектакъл.

 

0 Коментара

Напиши коментар

Затвори