През последните 20 години зачестяват сигналите и съмненията за злоупотреби в качеството на всички млечни продукти, което и фокусира усилията на Асоциация "Активни потребители" върху тази тема.
Последният тест на Асоциацията включва 30 търговски марки сирене, като една от тях е закупена два пъти от различни търговци в София и Русе. Сирената са закупувани от 6 града от страната (София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе и Перник) от различни магазини. Основен критерий за подбор е ниската цена - под 10 лева за килограм. Пробите са транспортирани до офиса на Активни потребители в София и предадени на лаборатория за определяне на водното съдържание. Резултатите, както и достъпната на етикетите информация на продуктите, са представени в таблицата.
На таблицата е показано измереното водно съдържание на 30-те проби. При изискване на БДС за водно съдържание до 54% се вижда, че само една търговска марка покрива това изискване, при това ние имаме известни съмнения за този продукт (виж забележката*). С жълт цвят са маркирани резултатите в диапазона 62 – 70%, а надвишаващите са оцветени в червено. В жълтият сектор са 10 марки сирене, а останалите (червените) 16 имат водно съдържание над 70%. Резултатът е шокиращ за нас и ще обясним защо в следващия абзац.
През годините "Активни потребители" изследва различни показатели в сирената, но водното съдържание неизменно фигурира във всички тестове, което позволява да направим един кратък исторически преглед. През 2005 в нито една марка сирене не е установено наличие на над 62% вода. През 2008 година процентът на оводнените сирена е 4,8, през 2011 е 42%, през 2016 е 27,8%. В настоящето изследване в 87% (26 от 30) от тестваните търговски марки е установено над 62% вода, а в 53% (16 от 30) от пробите водата е над 70%. Това е един много печален рекорд за млекопреработващата индустрия, който едва ли има аналог в световната практика!
*Сиренето марка „Пазарджик“ със себестойност от 4,40 лв/кг съдържа 50,7% вода. Най-вероятно този продукт е сглобен с използване на хидрогенирана мазнина/палмово масло, което е друга основна техника за производство на имитиращо сирене, многократно откривана и дискутирана в нашите предишни изследвания.
Производителите добавят вода в сиренето заради себестойността, обясняват от Асоциацията. Колкото по-малко мляко се използва за направата на 1 кг сирене, толкова по-голяма е печалбата на производителя. Допълнително, наличието на повече вода в храните не се възприема толкова негативно от потребителите, поне не колкото влагането например на палмово масло и за много хора това е безобидна измама.
Всичко над 62% обаче е маркирано в жълт цвят защото такива количества вода не могат да се получат при придържане на класическата технология, а са възможни само чрез използване на химикали или ензими, практики които не са разрешени при производството на сирене.
При водно съдържание над 70% (маркирани в червено) минаваме в съвсем различна категория. Толкова много вода може да се задържи само с драстично отклонение от класическата технология. Или казано по-друг начин, продуктите с вода над 70% не можем да наречем сирене и не би трябвало да се етикират и продават като сирене!
"Настоящото изследване показва, че добавянето на вода в сиренето е изключително масово и на практика вече засяга почти всички търговски марки в ценовия диапазон под 10 лева. Към настоящият момент това се очертава като най-новата мода в млечния сектор, измествайки от лидерската позиция влагането на хидрогенирани мазнини/палмово масло. За да се опази здравето на голяма част от българското население трябва да се отговори решително. Нашите предложения са следните:
- Промяна в изискванията за етикиране с които да се въведе задължително изписване на водното съдържание при всички млечни продукти. Лабораторни анализи на водното съдържание се правят и сега но информацията не се представя на етикетите. Това трябва да се промени! Допълнително е необходимо да се повиши честотата на лабораторните анализи за водно съдържание. При средна цена на проба в диапазона 10-12 лева/проба този анализ няма да натовари по никакъв начин производителите.
- На практика „сирене“ с водно съдържание над 62% се произвежда по различна технология от класическата. В такъв продукт се добавят нетрадиционни химикали и ензими. Предлагаме „сирене“ с водно съдържание над 62% да се класифицира като имитиращ млечен продукт. Съответно той трябва да се търгува на щандовете за имитиращи млечни продукти заедно с ментетата с палмово масло. Тази промяна може да се въведе веднага с трансформация в Наредбата за млечните продукти.
При водно съдържание на „сирене“ от над 70% изключително нарастват рисковете за безопасността на потребителите. Подобно „сирене“ трябва да се забрани за продажба в търговската мрежа!", призовават от Асоциацията.
Напиши коментар