0
На 7 ноември 1980 г. умира Краля на хладнокръвието, или Краля на готините, или Краля на елегантния непукизъм, както би могло да се преведе прозвището The King of Cool. Наричан е и Краля на карцера – The Cooler King, във връзка с една от най-запомнящите се роли, в които се превъплъщава – във филма „Голямото бягство” (The great escape).
На този ден приключва земния си път известният американски актьор Стийв Маккуин, станал емблематична фигура в киното с ролите си във "Великолепната седморка", "Булит", „Голямото бягство”, „Аферата „Томас Краун”, "Том Хорн", „Пеперудата” и др., но и с чепатия си характер.
Роден е през 1930 г. в Бийч Гроув, щата Индиана с името Терънс Стивън Маккуин. Не познава баща си. Детството му преминава ту във фермата на брата на баба му, ту при поредните съпрузи на майка му, с които не успява да намери общ език и които го бият заради неуправляемия му нрав.
На 14 години е изпратен в пансион в Калифорния. Седемнайсетгодишен постъпва в морската пехота, а на 22 вече учи в актьорското студио на Ли Страсбърг в Ню Йорк. Маккуин дебютира на театралната сцена през 1955 г. в "Шапка дъжд" на Бродуей. В края на 50-те години започва да печели популярност с ролята си на ловеца на глави Джош Рандал в уестърн сериала "Търси се жив или мъртъв". Екранните му изяви до края на десетилетието не са особено впечатляващи, но големият триумф идва с "Великолепната седморка" (1960 г.) в компанията на звезди като Юл Бринър, Чарл Бронсън, Джеймс Кобърн, Робърт Вон, Илай Уолък и др.
По време на снимките на „Великолепната седморка” между Юл Бринър и Маккуин възниква напрежение. Маккуин е недоволен, защото за ролята му са отредени само седем изречения в оригиналния сценарий. Актьорът започва да компенсира, възползвайки се от многобройни възможности да „надиграе” Бринър и да привлече вниманието към себе си – като придърпва шапката към очите си, хвърля монета по време на една от репликите на Бринър, многократно проверява оръжието си, върти револвера около палеца си...
Успехът е затвърден с "Голямото бягство" (1963 г.) и "Булит" (1968 г.), което прави Маккуин една от най-големите и скъпоплатени звезди на своето време. От това време датира и единствената му номинация за "Оскар" - за ролята му във филма "Пясъчни камъчета"/"Песъчинки" (The Sand Pebbles) от 1966 г. Сериозна популярност през 70-те години печелят "Бягството" (1972 г.) и "Ад под небето" (1974 г.), като в тях, а и в предишните си филми голяма част от опасните каскади Маккуин изпълнява сам.
През 1974 г. той става най-високо платената филмова звезда в света, макар че в продължение на четири години не снима филми.
Стийв Маккуин е бил също и страстен автомобилен и мотоциклетен състезател. Докато учи актьорско майсторство, той се е издържал частично с участие в мотоциклетни състезания. Всепризнато е неговото участие в собствените му филмови каскади, най-вече в повечето от сцените с преследване на коли във филма „Булит”. Също така той проектира и патентова специалните спортни (чашковидни) седалки и „транс-спирачките“ за състезателните автомобили.
Стийв Маккуин въплъщава образа на бунтовника и лошото момче. Грубоват, със страст и увереност, които не се срещат при повечето хора, той е едновременно самотник и лидер, във всички случаи независим. През целия си обществен живот Маккуин демонстрира непукистко поведение и стил, които го превръщат в културна икона, спечелила възхищението на мъжете, обичта на известни и красиви жени и увековечена от най-добрите световни фотографи. Той налага модата на полото и костюма тройка, ризите от деним, обувките тип „кларк”, белите маратонки...
Човекът, когото някои наричаха „луд“, човекът, който се състезаваше с мотоциклети и живееше сякаш всеки ден е последен, беше дълбоко уважаван от колегите си артисти. Едуард Г. Робинсън, Пол Нюман, Дъстин Хофман и Ан-Маргрет и др. го класираха сред най-добрите актьори в историята на киното.
Актьорът умира на 50-годишна възраст в Хуарес, Мексико, от сърдечен удар, след като е претърпял операция от рак.
Напиши коментар