0
Светослав Обретенов е име познатото на спортната общественост в цяла България. Няма друг колега от нашия град, който в продължение на десетилетия да е отразявал в централния печат постиженията на плевенския спорт и най-вече за футболния „Спартак”. Той е наистина от хората, които заслужават достойното признание „Заслужил гражданин на Плевен”.
Десетилетия наред той бе кореспондент на вестник „Народен спорт” и допринесе за популяризиране и утвърждаване на Плевен като изключително авторитетен град в областта на спорта.
Днес това не е така. Условията са съвсем други и за спорта, който така и не се възражда в нашия град, се пише все по-откъслечно. На Бате Славчо от това му е тъжно, но като препатил журналист видял какво ли не в своя дълъг житейски път, приема нещата с хумор. Така може би му е и по-леко. Затова и с известна самоирония казва: Бях спортен журналист, сега съм „изпортен”...
Имахме възможност да се срещнем с него на журналистическия купон и той разказа за два епизода от неговата житейска спортна практика, които предоставяме на вашето внимание.
За Коци Крушата
...Една година ме викнаха в комитета. И ми казват – отиваш в София да търсиш и да намериш треньор за отбора. Щяха да сменят Коци Крушата (Константин Господинов – Крушата), емблематичен треньор на нашия „Спартак”. Отиваме ние, няколко души, във Футболния съюз, в редакцията на „Народен спорт” да търсим подходяща фигура из спортните среди и тука, там, спираме се пред стадион „Васил Левски”. В този момент насреща ни Чичето. А знаеш ли кой е Чичето? Чичето е легендарния футболист и треньор на ЦСКА и треньор на националния отбор, на когото всички му сваляха шапка някога. О, Славчо, биеш ли ги още кленовете, тръгна той насреща ни тогава. Бия ги, Чиче, бия ги, отговорих му аз, но сега сме дошли да търсим треньор на „Спартак”. Ами аз какъв съм?- засече ни той. Ти си голяма работа – треньор на ЦСКА, на националния отбор, му отговорих. А той: кажи им на ония ваш`те в Плевен, че втория след мен е Коци Крушата. Като се върнах, това казах на нашите големци. И Крушата пак остана. Това до сега не го бях казвал никъде и не можах да го напиша никъде и за първи път го споделям. Та не съм му длъжник на Крушата...Той беше особняк, имаше авторитет. Понякога пердашеше някой от футболистите, ако му възрази... Но много от тях вече ги няма. А ние имахме много големи таланти и през „Спартак” са минали невероятни играчи. „Спартак” Плевен беше голяма фирма...
...и за Пламен Гетов
А как открихме и привлякохме в Плевен Пламен Гетов?
Сагата започна още в Белене. Бях там за някакво състезание и на обяда с кмета той ми предложи да остана и да видим мача на „Гигант”- Белене с „Белослав” - Варна. Преди мача обаче се качих в стаята на кмета и си написах кореспонденцията за вестника( „Народен спорт”). След това изгледах срещата и ми направи впечатление едно младо, русоляво, което се перкаше...Абе хвана ми окото. След време гледам във вестника предстои мач между „Осъм”- Ловеч и „Белослав” - Варна. Казвам тогава на Паргов, който беше шеф във футбола, ела да видиш един футболист в Ловеч. Той доведе на тази среща и Кирил Фурнигов. Фурнигов много разбираше футбола и ми казва ”Тоя е голям футболист. Можеш ли да ми го доведеш до колата след мача.” Киро беше голям „мушкач” - вреше се и усещаше къде може да се уреди нещо. След мача Пламен дойде до колата и аз му казвам: Пламене, този, дето те води, това е Фурнигов, фактор в отбора на „Спартак” – Плевен, а Паргов е председател на футбола в града, а аз съм Светослав Обретенов. А, теб те знам от вестника – отпусна се тогава Пламен. Казваме му: Пламене, какво ще кажеш, като се уволниш да дойдеш в „Спартак” Плевен? А той само възкликна: И-и-й! Готово за „Спартак” Плевен! Готово! Ама аз съм юноша на „Спартак” Варна, но нашите не можаха да ме уредят, та „Белослав” оправиха работата и карам казармата в отбора.
Разменихме си телефоните. Казахме си, че това е мъжка приказка и се разделихме. И зачакахме той да се уволни от казармата и да се обади. Един ден Фурнигов идва и казва: Обади се Пламен и каза, че „Спартак” не го пускат, защото е техен юноша. Извинява се, че не може да дойде. Мина време, започна първенството. Аз във всеки брой на „Народен спорт” гледам съставите на отборите и виждам, че моят човек Пламен Гетов го няма в състава на „Спартак” Варна. Мина време, но Пламен продължава да не играе в мачовете. По едно време видях, че са го пуснали за 15 минути. В още два-три кръга играе още по петнайсет минути. Но когато на човек му върви, върви му! Тогава „Спартак” Варна изпадна от „А” футболна група и можехме вече да вземем Пламен без всякакви пречки. Веднага за Варна замина Фурнигов и доведе Пламен. Заигра той в „Спаратак”, хората го харесаха и се утвърди. И доказа, че е роден за футбола. Голям талант е, но и особняк като характер... Пламен Гетов е голямо име от историята на плевенския футболен „Спартак”.
.jpg)
Напиши коментар