1
Луиза Попова е на 49 години, от Русе, майка на две големи момчета. Завършила е Стопанската академия в Свищов и работи в банковата сфера. Била е общински съветник, от няколко години е активен член на дамския Лайънс клуб „Сексагинта Приста“. Съпругът й Деян Попов е бизнесмен, собственик на популярната автомивка „Харис“. Двамата спортуват активно. А неотдавна Луиза победи (за втори път) в българския етап на популярното международно състезание по колоездене Тур дьо Франс за любители (L'Etape Bulgaria by Tour de France).
***
Запознах се с нея в една от несъществуващите вече русенски банки. По-скоро тя дойде в редакцията да се запознаем. На банковите консултанти това им е работата: добър ден, може ли да се запознаем и да ви предложа нещо. Нито беше първата, нито последната. Но единствената, която след едно кафе време си тръгна с договорен малък овърдрафт – ей тъй, за едното запознанство :)
Млада, усмихната, говореща непринудено – даже не бих казала гладко, но някак ненатрапчиво. С това ме спечели. Все се канех да напиша нещо за тази очарователна русенка, особено когато за моя изненада преди няколко години влезе в политиката. А ето че дойде момент да ви разкажа за Луиза Попова, покорителката на … Тур дьо Франс.
***
- Луиза, кога се запали по колоезденето?
От малка съм израснала на колело, карам, откакто се помня. Нашите ми купиха първото, когато бях много малка, след това през годините, докато растях, съм имала всякакви велосипеди. Но по-сериозно започнах да карам преди няколко години. С мъжа ми се запалихме по по-далечните дистанции. Станахме членове на русенския клуб по спортно колоездене /СКК – Русе/ и започнахме да тренираме с младежите от клуба. Те са много ентусиазирани и карат на сериозни дестинации. С тях навъртаме по 50-60 км два пъти през делничните дни, а в събота задължително правим по 100 километра преходи в околностите на Русе – до Кубрат, Борово, Щръклево, Нисово и пр. Тренирам с мъжа ми и групата от клуба.
- Както разбирам, тренираш в мъжка компания. Това нормално ли е в този спорт?
Да, карам основно с мъже и това до голяма степен ми подобрява физическата подготовка. Много е важно с кого тренираш - едно е с по-слаби спортисти, друго е с хора, които които са достигнали някаква степен в колоезденето и ходят по състезания. Вярно, че са мъже, физическата им силата не е като нашата, но не им се давам. Разбира се, невинаги успявам, но в повечето случаи се опитвам да държа на тяхното темпо. Пък и те винаги се съобразяват с мен, като карат.
- В началото на август ти спечели международното състезание за любители Тур дьо Франс в своята категория – жени 49+ години. Доколкото знам, това не ти е първата победа…
-
Да, аз го печеля за втори път, а това беше третият етап на Тур дьо Франс – България. През 2023 година за първи път в нашата страна, във Велинград, се проведе първият етап от най-престижното световно състезание по колоездене. С мъжа ми решихме да участваме. Заедно с нас се включиха и част от мъжете в нашия клуб, но жена бях само аз и взех първо място в моята категория.
Като за първи път, решихме да се включим в 56-километровата обиколка (по-дългото трасе е от 112 км). Макар и по-къса, тя също не беше лека. Имаше имаше един участък от 7-8 километра, който беше изключително труден, с чакъл, камъни, пясък, при това със сериозна денивелация, която трябва да изкачиш. Това си беше изпитание за голяма част от нас, понеже ние караме с тънки гуми, които започват да буксуват в пясъка.
В един такъв момент двама от участниците, идващи отзад, се забиха в мен и буквално паднаха отгоре ми. Счупиха ми дерайльора на колелото, от крака ми потече кръв… След това трябваше да карам само на една предавка до края на състезанието, което беше много трудно, и въпреки всичко успях да спечеля първото място.
- Силна ли е конкуренцията при жените?
Макар и не толкова, колкото при мъжете, но и при нас си беше силна. А тази година, на състезанието в Пещера пък беше още по-сериозна. В него участваха 1200 колоездачи от 16 държави. Освен това ние решихме този път да се пробваме на по-дългия маршрут от 112 км.
Трасето беше изключително трудно - започна с изкачването на 18 км баир и продължи до курортния комплекс „Свети Константин“, който се намира на 1350 м надморска височина. После, като прехвърлиш билото, има едно спускане от 5 км, доста стръмно, след което започва 10-тина километра панорамен път покрай язовир Батак. Гледката е много красива.
- Докато караш, успяваш ли да се любуваш на гледки?
Абсурд. Единственото, което виждаш, е гумата на предния колоездач и внимаваш да не се блъснеш, да не се подхлъзнеш. При мен това е мъжът ми, той винаги кара пред мен, за да ми пази вятъра. Така той поема по-голяма част от въздушната струя.
Тук трябва да отбележа, че в състезанието мъже и жени стартират заедно, но при отчитането на резултатите и награждаването се вземат предвид възрастовите категории отделно при мъжете и жените. Затова с мъжа ми сме си изработили тактика на каране – той се движи пред мен и ми е голяма морална опора по време на състезанията. Защото, докато караш, сърцето ти така бие по баира нагоре, че въздух не ти достига, краката ти въртят педалите, но дробовете ти крещят, искат въздух.
В такъв момент ми трябва неговата морална помощ, да ми каже давай, можеш, няма да се отказваш! Мъжът ми, освен че ми е треньор, ме подготвя и технически: той ми оправя колелетата, той ми купува гуми, смазва веригите, той се грижи абсолютно за цялото оборудване. А и тренираме заедно.
- Значи вие сте семейство колоездачи, но доколкото разбирам, на тебе се възлага да печелиш наградите. Така ли е?
Ами така е, защото при мъжете, конкуренцията е много по-жестока във всички възрастови групи. Примерно в Русе, освен мен, има още няколко жени, но те в момента се подготвят и нямат необходимата подготовка за състезание. Разбира се, аз си мисля, че след време това ще се промени и те ще станат по-добри.
Но сега наградите ги печеля аз. (Смее се.) През май месец тази година се проведе международно състезание по колоездене – 100 км обиколка на остров Тасос. Там спечелих третото място при жените. В правилника нямаше възрастови ограничения и много млади девойки и доста мъже останаха зад мен.
- Как поддържаш форма през зимата?
Ходя на спининг, на колелетата в залата правя по 45 минути много интензивно каране. Така цяла зима се подготвях и пролетта, когато имаше възможност вече да излезем навън, аз бях готова.
- Луиза, ти си спортна натура по принцип, вижда се от фигурата ти, друг спорт тренирала ли си?
Навремето започнах с карате. Била съм на 12-13 години, когато станах вицешампион на България и имам кафяв колан по карате до. След това се записах да играя тенис на корт, отначало този спорт не ме грабна, даже прекъснах. Но впоследствие започнах да играя отново, да се явявам на състезания и да печеля.
Вкъщи имам цяла стена с медали и купи. Сега, успоредно с колоезденето, продължавам да го играя. Даже утре имам една среща. Играя пак основно с мъже и се опитвам да не губя форма и в единия, и вдругия спорт, защото пък тенисът на корт ми е тръпка.
Имала съм медали също по плажен тенис и тенис на маса, печелила съм първо място по стрелба с пистолет. Изобщо, винаги се стремя да съм първа, то някак си ми идва отвътре да се доказвам.
- Разкажи ми за себе си, откъде си, какво си учила?
Завършила съм училище „Олимпи Панов“ в кв. „Родина“, живеехме наблизо – в блок „Българка“, затова там учих до 12 клас. След това отидох да уча в Свищов - Икономика и управление на индустрията и Валутен и митнически контрол, успоредно изкарах и двете специалности. Като завърших, започнах в НАП като стажант.
След това отидох в Пощенска банка и започнах също като стажант. Там взех да раста в кариерата - първо като мениджър обслужване на физически лица, а след няколко години станах мениджър обслужване на корпоративни клиенти.
После се прехвърлих в Експресбанк, а когато тя се сля с Банка ДСК, отидох в Уникредит. Но след една година от „Алианц България“ ме привлякоха с по-добри условия и от 2020 г. , вече 5 години, работя там - обслужване на корпоративни клиенти.
- - Какво общо има твоята спортна, състезателна натура с банковата професия?
Това е моята професия, това съм учила. Харесвам си работата, смятам, че съм добра в нея, а мисля, че и клиентите ми са доволни. Общувам с много различни хора, като всеки от тях мисли по свой си начин. Опитвам се да им предложа продукта, от който те имат нужда и да бъда максимално прозрачна - обяснявам абсолютно всичко, преди да се подпише договор, да не остане нещо неясно Това е много важно в нашата работа, само така клиентът ще ти има доверие. Харесва ми корпоративната политика на банката, в която работя сега, защото предпочитам да имам по-голяма свобода за вземане на решения при работата с клиентите, а тук ми я дават. Така и двете страни са доволни.
- Луиза, ти си изкушена и от политиката, беше общински съветник, даже спрягаха номинацията ти за кмет на Русе?
Да, бях в Общинския съвет един мандат, в групата на ВМРО. Бях им консултант и като такава ме поканиха за общински съветник от гражданската квота. Другото беше… много хумористично за мен. Аз не го възприех много на сериозно. Галин Григоров ме предложи и така бяхме номинирани двамата. Но аз смятам, че Галин беше по-добрият вариант. Лично аз го уважавам, защото е честен човек. А като общински съветник ми беше интересно да видя отвътре как функционира Общината.
Как се вземат решенията в Общинския съвет. Изобщо не е лесно, защото се оказва, че сам нищо не можеш да направиш. А когато групата ти е малка, съвсем нищо не можеш да направиш. Бързо осъзнах, че политиката не е моето…
- Искаш да кажеш, че си разочарована от нея?
Да, имах известни разочарования. Имало е случаи, когато не съм гласувала, въпреки общото решение на групата. Хубавото беше все пак, че не ни налагаха решения на всяка цена, преди това обсъждахме нещата, изслушваше се всяко мнение.
- Запази ли си пристрастията към ВМРО, след като престана да бъдеш общински съветник и особено след разногласията между местното и централното ръководство?
Аз никога не съм имала връзка с централното ръководство. А пък и освен в групата в Общинския съвет, никога не съм се събирала с колегите на партийни събрания. Симпатизирах на част от идеите им, но мисля, че много отдавна нещата не са това, които бяха. Навремето ВМРО беше голяма сила в нашия град, но много от хората се разочароваха…
- Ако трябва да се върнеш към политиката, би ли се насочила към друга партия?
Не, няма да се върна. Нямам такива амбиции. Сега интересите ми са насочени към Лайънс движението. От 6-7 години съм член на дамския Лайънс клуб “Сексагинта Приста“ и се старая да помагам със знания и идеи за каузата му.
- Разкажи ми за семейството си, кога се омъжи, къде се срещнахте със съпруга ти?
Омъжих се преди 22 години, на 27 родих първия си син Кристиян. Той сега е студент по IT науки в Германия, а малкият Александър е 16- годишен, ученик. Кристиян също има усет към тениса, обаче не можа да се развие в спорта, защото у него я няма тази психика, състезателната. Александър пък е много музикален - като баща си и дядо си, и до 7 клас учеше в Музикалната гимназия с китара. Сега учи в Духовната семинария „Свети Иван Рилски“ в София, наесен ще бъде 10 клас.
- Така ли, много интересно, кой го насочи в тази посока?
Мъжът ми е завършил Духовната академия, дядо му е свещеник, така че това е наша семейна линия. Затова предложихме на Алекс, след Музикалната гимназия да продължи в семинарията. Много е музикален, като малък пееше при Наталия Константинова. Това сега му дава предимство в семинарията, защото има изключителен глас.
Трудно е там, но се справя. Цяла учебна година живее в София, в пансиона на семинарията. Там децата имат изключителни условия за учене и живот - хранят ги, грижат се за тях, перат ги. Естествено, всеки сам си чисти стаята и има строг контрол: вечер задължително минават да ги проверяват. На училище ходят с дънки и тениска, единствено по време на службите сутрин и вечер държат да са с бели ризи и черни панталони.
По време на големите църковни празници си обличат църковните одежди. Алекс си има расо, подрасник и т.н. И обучението им е много сериозно – наред със задължителните предмети изучават латински, руски, гръцки, библейска история, музикална култура, учат ги да пеят на църковнославянски език.
- А с какво ще продължи след 12 клас, би ли избрал монашески сан, например?
Не е задължително да стане свещеник. Той ще реши накъде да се насочи, може да избере да учи някакво друго висше образование. Засега нагласата му е да продължи с духовното образование и да стане свещеник. Не иска да става монах обаче, казва, че иска да има семейство.
Но това са бъдещи планове. Засега нашата задача като родители е да възпитаме момчетата за живота. Опитваме се да ги стимулираме сами да си изкарват джобните пари по време на ваканциите. Например малкият сега ходи да работи на автомивката при баща си, мие коли, пере килими…
- Очевидно е, че със съпруга си сте много сплотени, къде се намерихте?
Деян е много вярващ, така е възпитан в семейството си. И макар че се занимава с бизнес, вярата все повече осмисля живота му. Двамата с него споделяме еднакви ценности. Не пушим, не пием, спортуваме. Той е само две години по-голям от мен, на един акъл сме, затова непрекъснато има за какво да си говорим. Наш приятел ни запозна в един рок клуб, но нищо
повече. Сближи ни обаче една случка. С Дидо вече се познавахме, но само вечер се виждахме в рок клуба. През деня нашите ме пратиха на пазар, отидох естествено с колелото. На връщане пазарските торби, пълни догоре с домати, краставици, картофи и всякакви други неща, висяха закачени на дръжките на кормилото. Карам аз по улица „Панайот Хитов“, където вече живеехме, а вдясно имаше спрял автомобил.
Шофьорът не ме видя, отвори внезапно вратата и аз се блъснах в нея. Колелото падна, продуктите се разпиляха по земята, човекът се развика къде караш, бее… Взех да събирам разпиления зеленчук и в първия момент дори не разбрах, че съм си спукала костта на лявата ръка.
Вечерта отивам в рок клуба и както си приказваме с Дидо, той без да иска ме хваща за контузената ръката. Изпищях. Той се притесни, каза, че вкъщи имал някакъв мехлем против болка и се уговорихме на другия ден да ми го даде. Срещнахме се на спирката на СБА, той дойде с един голям букет цветя и така… до сега.
- Луиза, благодаря ти за интересния разговор. Пожелавам те още успехи в спорта и здраве и обич в семейството!
.jpg)
Димитър Христов
25.08.2025 • 14:58 ч.Каква радост е когато виждаш какви семейства все още има в Русе и България... Поздрави и благопожелания!