0
Уникални способности на майстор часовникар притежава русенският лекар д-р Никола Събев. Шефът на бившия РЦЗ и настоящ зам.-шеф на Регионалната здравна инспекция има голяма сбирка часовници, ремонтирани и върнати към живот от самия него.
Попадайки в кабинета му, човек има усещането, че се намира в нещо средно между антиквариат, художествена галерия и музей, където са изложени старинни часовници, още по-стари радиоапарати, пишещи машини и телефони. Освен всичко това, по стените са подредени фотографии и графики, които са част от пространството, в което битува докторът. Ако се заслуша, човек ще чуе тиктакането на часовниците, а ако се застои, ще чуе как бият, кукат или пеят. Близо тридесет часовници-антики отмерват времето в кабинета на доктора. Част от колегите му се питат как издържа на шума им, но други възкликват, че е прекрасно, когато точно в 12 ч по обяд удрят 168 гонга, разказва здравният специалист.
Д-р Събев се запалва по часовниците още като дете. Спомня си, че като бил ученик в прогимназията, открил вкъщи развален часовник, купен от баба му през 1920-а година. Отворих го, стана ми интересно, бутнах тук-там и той тръгна, заразказва докторът. Започнал да чете специализирана литература, за да напредне в часовникарството. Така започнал и продължил да поправя стенни часовници, будилници, ръчни, джобни, всякакви.
За да се „хабилитира”, невръстният техничар се явил пред комисия за разряд. Представил се успешно като майстор, но тъй като бил малолетен, комисията признала уменията му, но не му дала разряд.
Това не отчайва нашия човек, който продължава да поправя часовници, дори събира голяма колекция. През студентските години я разпилява, но като започва работа, отново се връща към хобито си.
Над 50 са общо часовниците на д-р Събев в момента и всичките са в изправност. В колекцията има всякакви образци: часовници за камини, стенни, настолни, ръчни, джобни. Някои от тях докторът носи в джоба на панталона си и единият от тях си е направо реликва. Американски, дамски ръчен от далечната 1850 година. Часовникарският Феникс се занимава с поправката на часовници през почивните дни, но невинаги, а „когато има кеф”, защото „хобито е за удоволствие”, казва д-р Събев. Усещането е страхотно, като видиш как нещо старо и за изхвърляне заработи наново - тръпката е голяма, казва той.
Всеки часовник е една отделна история и му говори като човек.
В сбирката си д-р Събев има часовник, подарен от театралния директор Рашко Младенов, от художника Володя Кенарев, от колега от бившето РЦЗ-Силистра Захаринов, от познати, приятели и т.н. Най-старият стенен часовник е немски, марка „Юнгханс” от 1870 година.
Д-р Събев толкова е свикнал с часовниците, че безпогрешно разпознава тиктакането на всеки и усеща кога трябва да го навие, разказва той. Питам го при този безспорен талант защо се е отдал на медицината, а не на техниката. Избрах да съм лекар с хоби часовникарство, отколкото да бъда часовникар с хоби медицина, казва с чувства за хумор специалистът по обществено здраве.
От гледна точка на днешното време обаче д-р Събев е убеден, че сега е точно обратното и че занаят като часовникарския би бил по-доходен от лекарската професия. Все пак има полза от часовникарството, защото конструктивните решения в техниката могат да бъдат пренесени успешно и в работата му като лекар, убеден е д-р Събев.
Но часовниците не са единственото хоби на доктора. На второ място е фотографията, въпреки че никак не са му безразлични старите радиоапарати, телефони и пишещи машини. В кабинета има и такива антики, и общото за тях е, че всичките са в изправност благодарение на доктора. Показва една стара механична пишеща машина, като подчертава гордо, че е марка „Адлер”. Това е Адлер, разберете, такава машина не се изхвърля, казва развълнувано той.
Но да се върнем на фотографията. Докторът се запалва по снимките още като ученик в училище „Христо Ботев”. Записва се в кръжока „Фотодело”, воден от учителя по физика. Запалва се и си прави вкъщи лаборатория. По това време вуйчото на д-р Събев му подарява огледално-рефлексен апарат „Зенит В”, съветско производство, с който ученикът започва да снима. И досега го пази, и го намира за изключителен. По време на студентските години фотографията минава на заден план, но като млад лекар в Борово д-р Събев отново започва да снима. С годините минава на дигитален апарат и в момента снима с „Фуджи”.
Така израства като фотограф и през 2008-а прави първата си фотоизложба във фоайето на Доходното здание. Обича да снима цветя, портрети на хора, натюрморти, да изследва структури на дървета и растения. След десетина дни докторът отново ще се представи като художествен фотограф и ще подреди втора изложба на същото място. Роден съм на една дата с Леонардо Да Винчи, 15 април, и приликите ми с него свършват дотук, казва д-р Събев. Наистина имам технически умения, лекар съм, снимам, но не мога да рисувам, уточнява с известна тъга д-р Събев.
Валентина КАРАДЖОВА
Напиши коментар